В момента, в който Кейт най-после заспа, ръцете на Джоузеф Найт бяха замръзнали на кормилото на очукания Б-17-Е с прякор „Потрошената стрела“. На 9 000 метра под него немската земя, осеяна с проблясващи в сутрешното слънце реки, изглеждаше измамно спокойна. Бойната цел бе немските заводи за сачмени лагери в Швайнфурт, на около седемдесет мили от Франкфурт. Това бе един от най-добре охраняваните и опасни обекти в Европа. Задачата включваше продължителен полет над Германия и битка с немската противовъздушна отбрана, подсилена от изтребителите, върнати от Руския фронт, за да отбиват увеличилите се напоследък нападения от американски бомбардировачи.
Днес ескадрилата на Джо летеше ниско. Това бе най-опасната позиция за въздушно нападение, защото бе най-уязвима за огъня на немската противовъздушна артилерия и атаките на изтребителите. Като флангов пилот, той трябваше да маневрира много умело, за да не засегне другите самолети.
Бе жизненоважно да лети във формация, защото в открита въздушна битка Б-17 не можеше да се защитава от атакуващите МЕ-109 или ФВ-190. Тъй като самата конструкция на бойните куполи не позволяваше да се стреля хоризонтално, хитрите немски изтребители обичаха да атакуват фронтално. Единственият начин да ги надвиеш бе да летиш във формация, за да ти помагат стрелците на другите бомбардировачи около теб.
Точно тук мъжете се отличаваха от момчетата. За да запазят позицията си във формацията, неопитните пилоти обикновено задавяха мотора — маневра, която незабавно привличаше вниманието на неприятеля. Опитните немски летци си точеха зъбите при вида на зелените американци, особено по време на дневните рейдове. Бързо ги откриваха и се насочваха право към тях в своите ужасни машини, които наизлизаха със стотици, щом ескадрилата от бомбардировачи доближеше важен обект.
Независимо от оптимистичните репортажи тези дневни нападения струваха на американците голям брой бомбардировачи Б-17. Британските части, които от самото начало на войната предпочитаха нощните рейдове, смятаха, че дневните нападения на американците са неблагоразумни и безотговорни. И напоследък сякаш имаха право. През изминалия месец само в една операция американците изгубиха шейсет бомбардировача. Това бяха много самолети и много десетчленни екипажи. Чърчил и Рузвелт още се препираха за най-подходящата стратегия и данните за броя на загиналите пилоти, съпоставен с тези за разрушените заводи за боеприпаси, явно не им бяха достатъчни, за да решат окончателно въпроса.
Докато стискаше кормилото с премръзналите си ръце, Джо горчиво размишляваше, че кинопрегледите и пресинформациите на военновъздушните сили никога не си правеха труда да съобщават за единственото важно нещо при пилотирането на Б-17: неописуемият безжалостен студ. На 9 000 метра височина температурата в самолета можеше да падне до 50 градуса под нулата.
Последствията от този смразяващ студ за нервната система след петчасов полет бяха убийствени. С ръцете и краката положението бе още по-страшно. Която и част от тялото да се докоснеше до ледената стомана на корпуса, за няколко минути вкочанясваше от студ. Измръзването бе една от най-честите причини за нещастни случаи с момчетата. В стремежа си да намерят някакъв изход, военновъздушните сили бяха изобретили електрически ръкавици и обувки, но както обикновено решението им бе недомислено. Проводниците бяха разположени само по дланите, така че пръстите пак премръзваха. А електрическите обувки за съжаление бяха просто неефикасни. Екипажите се опитваха да се борят с премръзванията, като покриваха с мазен мехлем незащитените от кислородните маски части от лицата си.
За днешното нападение ескадрилата на Джо се бе присъединила към 98-а, 217-а и 432-ра. При идеални условия всяка трябваше да наброява осемнайсет самолета. През последните две седмици обаче 125-а бе изгубила седем самолета в тежки битки с немската противовъздушна артилерия над Австрия и Франция. На 98-а липсваха пет самолета, на 217-а — три, а 432-ра летеше с половината си мощ. Кампанията на Рузвелт, целяща да убеди британската страна в удачността на дневните нападения, бе излязла доста скъпа.
През последните три месеца Джо изгуби много приятели. Немците посрещаха американците с жесток преграден артилерийски огън и стотици изтребители, обстрелващи формациите с 20-милиметрови оръдейни снаряди, 30-милиметрови картечни откоси и ракети.