— Десен среден картечар вика екипаж! Изтребители горе на три часа!
— Бойна купола вика пилот. Пред нас две крепости ударени. Едната гори, другата в момента пада.
— Оръдие вика копилот. Нови вражески самолети хоризонтално на девет часа. Май са цяла група. Загазихме.
Джо се обади по интерфона.
— Пилот вика навигатор. Колко остава до целта?
— Около пет минути.
Джо стисна зъби. Единственият изход бе да се отърват от бомбения товар и да наберат височина, за да излязат над артилерийския обстрел. Но трябваше да се опита да удържи, докато стигнат целта. Това бяха най-критичните минути в живота на всеки екипаж.
Погледна към Хенри. Изпод каската очите му изглеждаха изплашени.
Джо му хвърли окуражителен поглед и натисна дросела.
— Ще трябва да се справим!
Преградният огън ставаше все по-силен. Немските изтребители бяха навсякъде и мятаха оръдеен огън и ракети по бомбардировачите. За щастие никой още не бе улучен.
Ръцете на Джо вече замръзваха на кормилото. От интеркома долетя гласът на навигатора.
— Пускаме след минута.
Бомбаджията вече отваряше люковете. Ескадрилата застана в равновесно положение, готова да пуска. Джо вече можеше да въздъхне с облекчение.
Изведнъж се разнесе силен трясък. Самолетът рязко се наклони и Джо с мъка овладя кормилото. Трескаво заоглежда контролните уреди. Но още преди да ги е видял, с обонянието си разбра, че попадението е в горивната система. Миришеше на 100-октанов бензин.
— Копилот вика пилот — обади се Хенри. — Първи мотор не работи. Четвърти гори.
— Да ти се не види! — запроклина Джо, мъчейки се да разбере какво е станало. — Замразете моторите. Пилот вика бомбаджия. Готов ли си да пускаш?
Бомбаджията не отговаряше.
— Пилот вика копилот — изрече Джо в интерфона. — Хенри, остави моторите на мен. Промъкни се до бомбеното и гледай да пуснеш бомбите. Губим хидравлично налягане.
— Прието.
Хенри откопча ремъците и излезе от пилотската кабина. Бе слабичък и въпреки височината си не тежеше повече от 65 килограма. Това бе добре, защото коридорчето в бомбеното отделение бе толкова тясно, че нормален войник едва можеше да се провре.
Борейки се да овладее самолета, Джо опита да се свърже с екипажа по интерфона. Нито един от централните картечари не отговаряше. Задният картечар съобщи, че всичко било наред, но радистът мълчеше.
— Пилот вика бойна купола — обърна се Джо към стрелеца от куполата, умно двайсет и три годишно момче от Калифорния на име Рой Ходж.
— Опитай се да разбереш какво става с централните картечари. Докладвай за щетите.
Очевидно бомбардировачът бе сериозно засегнат в средата от артилерийския огън или от някоя ракета и същевременно бе ударен в крилото. Това ясно личеше по датчиците за горивото и хидравличното налягане. Днес нямаше да могат да се приберат.
Пред тях снарядите улучваха нови летящи крепости. Денят бе успешен за немските изтребители, а противовъздушната артилерия бе ужасяващо точна. Ударените бомбардировачи пускаха товара си или дори хвърляха бомбите, преди да са стигнали целта, за да не се разбият в земята, формацията бе напълно разбита. Операцията щеше да даде много жертви.
— Бойна купола вика пилот. Десният картечар мъртъв. Парче снаряд го е ударило в корема. Левият е студен. Мисля, че му е свършил кислородът.
— Пилот вика бойна купола. Опитай се да дадеш на Майк кислород. Всички си сложете парашутите.
— Копилот вика пилот. Бомбаджията улучен. Мисля, че е мъртъв. — Гласът на Хенри звучеше слабо и уплашено. После добави: — Тук въздухът е пълен с бензин.
Джо се сети за Хенри и за проклятието на петдесетия полет. Бомбите явно още си бяха на мястото — не бе усетил онова рязко политване нагоре, както ставаше с всеки Б-17, щом петстотин и хилядафунтовите бомби се изтърколяха от бомбеното отделение.
— Пилот вика копилот — изрече той в интерфона. — Хенри, пускай тия бомби и се махай оттам. Всички останали, гответе се за скачане. Проверете парашутите и внимавайте да не забравите парашутните торби.
Парашутната торба съдържаше компас, мушамена карта на областта, над която летяха, манерка и таблетки за дезинфекция на водата, както и кондензиран шоколад и успокоителни таблетки „Бензедрин“.
— Пилот вика копилот — обади се Джо. — Какво става, Хенри? Защо бомбите се бавят?
Не последва отговор.