На пресконференция в «Монарк Пикчърс» Найт описа предстоящия си филм, чийто сценарий е писал по време на възстановяването си и който ще бъде режисиран и реализиран от него.
«Исках да направя филм за войната — каза той. — Исках също така главната героиня да е Кейт. Но двете неща заедно ми създаваха големи трудности. Не бях сигурен дали като кинотворец ще бъда обективен спрямо Кейт. Работих много по този сценарий и той силно ме вълнува.»
В сценария става дума за отражението на войната върху любовта на едно обикновено американско момиче. Когато мъжът, когото обича, тръгва на война, тя мисли, че ако той се завърне жив и здрав, ще могат да продължат живота си така, сякаш не са го прекъсвали. Но проникновеният сценарий на Найт разкрива как много американци осъзнават, че след войната животът често не е това, което е бил.
Колкото до Кейт Хамилтън, тя изрази радостта и нетърпението си да заработи отново със съпруга си. «Наблюдавах го как почти цяла година прекарва по дванайсет часа на ден над този сценарий — каза тя. — Когато най-после ми го показа, останах възхитена. За мен ще е голяма чест да работя с него. Обичам го като мъж и също толкова го уважавам като творец.» Съобщава се, че мъжката роля във филма е с богати възможности — очаква се, че ще бъде дадена на Самюъл Рейнс — както и още една много интересна второстепенна женска роля. Нашите прогнози са, че всяка актриса в Холивуд би направила всичко, за да я получи. На добър час, мили дами.“
Брайънт Хейс затвори вестника, облегна се назад и се загледа в полегатата морава пред имението си.
Хейс не бе щастлив. И завръщането на Джоузеф Найт в киното по това време и с този филм не бе добра новина нито за него, нито за „Континентал“.
Преди четири години Хейс понесе удар от „Кадифената паяжина“. Залагайки на факта, че Найт е допуснал грешка, като бе заменил шлифованата Ив Синклер с някаква аматьорка, Хейс пусна срещу „Паяжината“ най-добрия си филм за годината — пищна костюмирана драма в класическия стил на „Континентал“. Резултатът от постъпленията в касите го обля със студена вода, защото Джоузеф Найт, като фокусник, вадещ заек от шапка, съумя, да превърне „Паяжината“ в класическа творба и между другото да лансира и Кейт Хамилтън като звезда. Това бе крайно неочаквано развитие, но, така или иначе, „Паяжината“ спечели осем „Оскара“, като повторно направи Брайънт Хейс и „Континентал Пикчърс“ за смях.
Навремето Хейс проклинаше Найт заради поражението на „Съдбовна зима“, нанесено от първия хит на Найт — „Краят на дъгата“. Сега Найт бе повторил всичко отново. Хейс само дето не се моли на глас Найт да не се върне жив от войната. Не искаше отново да мери сили с него. Найт му носеше лош късмет.
Войната не се отрази добре на „Континентал“. Студиото се бе опитало да я преживее, снимайки поредица от евтини военни филми наред с няколко семейни филма и мюзикъла. Ни един от тях не бе спечелил награда и печалбите бяха нищожни. Престижът на „Континентал“, който така и не можа да се съвземе след удара от „Съдбовна зима“, бе много спаднал.
Тази година Хейс и най-добрите му сценаристи бяха замислили голям романтично-приключенски филм, озаглавен „Посоки на щастието“. Хейс бе решил да хвърли всичко в него, отрупвайки го с прочути звезди, опитен режисьор и скъпи смени на декора. С този филм „Континентал“ се надяваше шумно да постави началото на следвоенната ера и да възвърне миналото си величие.
Но сега отново в центъра на вниманието бе Джоузеф Найт. А заловеше ли се Найт да прави филм, това означаваше нови удари по „Континентал Пикчърс“ и Брайънт Хейс.
Докато Хейс размишляваше, телефонът иззвъня. Беше Ню Йорк.
— Как си, Брайънт? Тук е Арнълд.
Арнълд Спек — човекът, чийто глас Хейс най-малко искаше да чува точно сега.
— Здравей, Арнълд.
— Чете ли вестниците?
— Да, Арнълд. Какво имаш предвид?
— Джо Найт.
Настъпи мълчание. Хейс вече знаеше защо се обажда Спек.
— Тъкмо си мисля за платежния ни баланс за тази година — продължи Спек. — Доста сме удължили сроковете за „Посоки на щастието“. Никак не ми се иска да губим от него.
Хейс въздъхна. Ако „Посоки на щастието“ се изместеше от новия филм на Найт и се превърнеше в губещо начинание, това щеше да е последният пирон в ковчега на Брайънт Хейс като президент на „Континентал Пикчърс“.
— Не смятам, че има някаква причина за тревога, Арнълд — отвърна Хейс. — „Посоки на щастието“ ще пожъне голям успех. Просто го усещам. Проектът на Найт не бива да ни плаши. Няма да успее да го довърши навреме и да го пусне за Коледа. А дори и да успее, ще го оставим на сухо. Това е сигурно.