Първото, което забеляза у Джо след завръщането му, бе неговата слабост. Съвсем не изглеждаше като онзи мъж, за когото се бе оженила. Струваше й се висок, изпит и някак вглъбен. Другият Джо Найт, когото познаваше отпреди, бе с тяло на атлет, чиято височина се губеше пред огромната сила на мускулестата плът, а очите му остро се вглеждаха във външния свят. Сега взорът му бе насочен навътре и бе изцяло погълнат от някаква тайна болка.
Всъщност Джо бе тежко ранен. Хълбокът му бе раздробен от шрапнел и в лагера за военнопленници в Германия му бяха приложили най-повърхностно лечение. През първия месец след завръщането си претърпя голяма и сложна операция на хълбока. Четири месеца по-късно последва друга. След операциите имаше постоянни болки. Трябваше по три пъти на ден да пие хапчета и въпреки силното им химическо действие, в очите му се четеше болката на физически изтерзан човек.
Но той не признаваше пред Кейт, че го боли.
— Малко се чувствам скован, когато вали — казваше. После с усмивка добавяше: — Като истински ветеран от войната.
Никога не говореше и за единайсетте месеца в нацисткия лагер за военнопленници.
Операциите го вбесяваха, защото не можеше да се люби с Кейт. Като всеки пламенен мъж искаше да навакса изгубеното време с хубавата си млада жена.
Но имаше и нещо друго, по-дълбоко. Като че ли смъртта, с която се бе срещал лице в лице в Германия, го бе накарала да осъзнае, че не е безсмъртен, че в света има тъмни сили, по-могъщи от собствената му. Трябваше мъдро да изживее времето си с Кейт, защото то може би не бе неограничено, както го бе възприемал, когато я срещна за първи път и се ожени за нея.
Когато най-после можа да я люби, тя почувства, че той има още по-голяма нужда от нея. Явно отсъствието й го бе ранило не по-малко от всичко останало, което бе преживял.
В ласките му имаше нова топлота, не по-малко вълнуваща от другата, отпреди заминаването му, но различна. Ако преди години бе накарал Кейт да се влюби в него и я бе отвел до най-шеметните висоти на чувствеността, за да я замае от наслада, то сега сякаш търсеше у нея нещо по-духовно и й даваше повече от себе си. Сякаш смъртта, която някога смяташе за нещо далечно, бе излязла напред като част от живота, която не можеше да пренебрегва, и придаваше на любовта му странния си тъмен блясък.
Това не плашеше Кейт, защото тя скоро осъзна, че всичко, което Джо бе преживял, по никакъв начин не бе намалило любовта му към нея. И, уталожвайки болката му с тялото и с любовта си, тя се чувстваше по-истински свързана с него. Бе живяла като негова жена само два кратки месеца, преди да я остави. Сега чувстваше, че ги скрепява нещо вечно, някаква почти космическа връзка.
По време на възстановяването му го обземаха съмнения, но той не ги споделяше с нея. Съсипателната тежест на болката и невъзможността да я люби оставяха отпечатъка си върху личността му. Холивудските клюки усложняваха още повече нещата, защото тръгнаха слухове, че раните на Джо му били отнели творческата енергия и били сложили край на кариерата му като филмов творец.
Може би точно поради тази причина Джо така всеотдайно се зае с новия си сценарий и му посвети всичките си сили. Ден след ден, седмица след седмица той прекарваше пред пишещата машина, после сядаше мълчаливо в задната градина, загледан в хълмовете, и мислено се бореше с изникналите в новия проект проблеми.
Кейт уважаваше самотата му през тези само негови часове, защото знаеше, че той се бори както с новия си филм, така и със себе си. Когато една слънчева утрин Джо стана от машината и й съобщи, че сценарият му е готов, тя отгатна по очите му, че е успял.
Беше първата, която го прочете, и веднага разбра, че увереността му е повече от оправдана. Сценарият бе прекрасен. Описвайки раздялата от войната на двойка млади влюбени и непредвидимото бъдеще, което следваше от нея, разказът на Джо казваше важни истини за войната и за стражата близост между любовта и насилието.
Когато Джо съобщи на Кейт, че е създал главната женска роля за нея, тя се разтревожи. Не бе заставала пред камерата повече от четири години. А преди „Кадифената паяжина“ бе най-обикновена дебютантка. Струваше й се, че опитът й като актриса е също тъй мимолетен, както и първите седмици от брака й с Джо, преди войната да ги раздели.
Но знаеше, че не може да му откаже. Писането на сценария наполовина го бе върнало към живота. Останалото зависеше от филма… и от нея. Ако той смяташе, че като актриса тя притежава умението и дълбочината да изпълни новата роля, Кейт щеше да даде всичко от себе си заради него.