Неусетно вълнението по проекта изтри тревогите й и тя закопня да приеме предизвикателството и да застане пред камерата. Трябваше да го направи, така както Джо се връщаше към живота като професионалист.
Войната бе свършила за Джо, бе свършила и за Кейт. Най-сетне бяха заедно. Беше време да заживеят отново.
В едно малко кафене, незабелязан от другите посетители, някакъв мъж четеше статията в „Дейли Въраяти“ за новия филм на Джоузеф Найт. Статията бе придружена от снимка на Найт с Кейт Хамилтън.
Пред мъжа имаше чаша кафе и наполовина изядена поничка. Забравената му цигара тлееше в изкривения пепелник на бара.
Когато прочете за раните от войната на Найт, той поклати глава. Знаеше какво означава това, защото самият той бе раняван, за спомен от Гуадалканал. И той бе ветеран от войната.
После прочете какво бе казала Кейт пред репортерите.
„Обичам го като мъж и също толкова го уважавам като филмов творец…“
Мъжът се усмихна и сви иронично устни.
„Значи всичко ти е наред, така ли, малката? — каза си той. — Мъжлето ти се е върнало и кариерката ти всеки момент пак ще потръгне. Добре ти е на теб…“
Преди четири години с интерес бе следил издигането на Кейт до звездните висоти. Бе ходил поне десет пъти да я гледа в „Кадифената паяжина“ и всеки път клатеше глава, оценявайки таланта й и таланта на новия й мъж.
Но не бе предприел нищо. Изчакваше да види докъде ще я отведе новата й кариера. Не искаше да действа, преди да е станала истинска звезда, прочута звезда.
После започна войната и го принуди да отложи плановете си. Служи четири години при морските пехотинци. Бяха тежки, страшни години. Върна се от войната, закален от насилието и готов на всичко.
Готов за Кейт…
Погледна за последен път красивото й лице на снимката. Колко обаятелна изглеждаше! Колко необикновена… Но Холивуд само правеше хората да изглеждат така. Тя още си беше само Кейт.
Още бе негова жена.
„Време е, Кейти, момичето ми. Идвам при теб.“
Куентин Флауърс хвърли на бара десетцентова монета за сервитьорката и стана, като остави цигарата си да гори в пепелника. Стигна до вратата на кафенето, бутна я и закрачи безцелно под слънцето по булевард Санта Моника.
2
Ив Синклер се събуди. Беше сама.
Стаята около нея бе тъмна. Не знаеше нощ ли е или ден. Мозъкът й бе празно пространство, където всички спомени бяха заличени от изпития предната вечер алкохол и най-вече от живота, който бе водила през последните две години. Живот, чиято грозна окраска се състоеше от спирт, наркотици, неизвестни мъже без лица и кошмарни мисли, които я отнасяха на светлинни години от гордата й някога същност.
Тя лежеше на дивана в дневната. В ушите й отекваше неспирният и зловещ бумтеж на вълните. Очите й се отвориха и болезнено премигнаха. За миг се вгледа пред себе си, като безмълвен звяр в зората на живота, за който тъмата е нещо неизвестно и безсмислено.
Стана и олюлявайки се, тръгна към банята, като се блъскаше в столове, дивани и маси, покрити с недопити чаши алкохол. Без да светне лампата в банята, отвори аптечката и извади четири аспирина.
Все още без да гледа към огледалото — през последните години отражението на лицето й ставаше все по-непоносимо, — тя изчака да види дали няма да повърне аспирините.
С радостно учудване установи, че стомахът й ги понася. Поостана още малко и прибави към коктейла от химикали един бензедрин. После глътна малко антиацид и се затътри към кухнята.
Там цареше бъркотия. Беше отпратила прислужницата за по-голямата част от седмицата, защото предпочиташе да си пие на спокойствие. Сипа кафе и наля вода в машината, после я включи. Пръстите й непослушно трепереха. Криво-ляво успя да изхвърли част от бирените и алкохолните бутилки и остатъците от храна, които се валяха по плотовете. После, когато силите й се изчерпаха, се върна в дневната да изпуши една цигара, да изчака кафето и действието на бензедрина.
Огледа стаята с вече навикнал на собствената си безпътица поглед. Наистина не можеше да си спомни дали бе прекарала предната вечер с някой мъж или сама. По пиенето се разбираше, че е имала компания. Угарките бяха от различни марки цигари. Тук-таме по канапетата имаше възглавници. Дали не бе отдала плътта си на някой непознат на големия диван пред камината? Или дори на пода?
Не знаеше. Дори и да е имало някой, той си бе отишъл. Който и да е бил.