Ив потръпна при мисълта за самотата си. За миг се почувства малка и уплашена. Като момиченце в тяло на жена, проплакващо беззвучно за утеха, каквато не можеше да получи, и гледащо виещия се дим от цигарата в големите пръсти, които не му принадлежаха.
Пръстите се разтрепериха тъй неудържимо, че Ив се пресегна към най-близката бутилка, отсипа си — оказа се скоч — и го изпи на един дъх. Затвори очи и почувства как спиртът я изгаря отвътре. Бе силна физическа болка. Но не можеше да се сравни с душевната, която многото лекарства трябваше да потискат.
Тя седна на дивана, заслушана в неспирните удари на прибоя, и зачака треперенето да премине. Започваше обичайното й сутрешно наказание — усилието да не мисли, да не си спомня, за нищо.
През последните четири години Ив Синклер бе слязла от звездните висоти, достигнати с такива усилия, и бе потънала в пълно забвение. Холивудският кошмар, унищожил толкова много нейни приятели и неприятели, най-сетне бе връхлетял и нея. С нея беше свършено.
Благодарение на Джоузеф Найт и на „Кадифената паяжина“.
Филмът на Найт бе спечелил осем академични награди, между които и за най-добър филм. Самият Найт получи „Оскар“ за най-добра режисура.
Кейт Хамилтън, никому неизвестното момиче, поело главната роля след Ив и оженило се за Джоузеф Найт, получи „Оскар“ за най-добра женска роля.
Сред дружния хор от ласкателства за филма, за Найт и за Кейт Ив Синклер бе забравена. Нервните й кризи на снимачната площадка и изгонването й от Джоузеф Найт бяха отдавнашна работа, затъмнена от славата на Найт и младата му жена.
Никой в Холивуд не се сещаше за Ив Синклер, след като Кейт зае мястото й. Затова никой друг, освен агента й и самата нея не забелязваше, че ролите й секнаха едва ли не от деня, в който Джоузеф Найт я изгони.
Вече не съществуваше и за собственото си студио. Не й даваха да чете сценарии. Пощенската й кутия в студиото бе неизменно празна. Никой от шефовете не отговаряше на обажданията й. Спряха да я канят дори на най-незначителните събирания.
Мълчанието на телефона я оглушаваше. Докато се точеха първите адски седмици, Ив осъзнаваше сериозността на тежкото си положение. Не само пагубното й детинско поведение в студиото на Джоузеф Найт бе навредило на името й. Беше станало нещо по-сериозно. Със силното си изпълнение в завършения филм Кейт Хамилтън бе поставила началото на нов тип образ, на нов стил в женските роли. Това бе земен, чувствен образ, трагичен и дълбок, който веднага въздействаше на въображението на публиката. Така тя напълно бе затъмнила лъскавия плитък образ на Ив Синклер и на часа я бе изпратила в миналото.
С Ив Синклер бе свършено. Публиката, известна с непостоянството си и късата си памет, бързо я забрави. Студиата нямаха нужда от нея. Имаха си достатъчно други актриси — по-млади и гъвкави, които се мъчеха да изваят по калъп, за да наподобяват прехвалената Кейт Хамилтън.
Сякаш Ив Синклер никога не бе съществувала.
Благодарение на неимоверните усилия на агента й да закърпи положението, собственото й студио най-после й направи едно след друго четири предложения за второстепенни и помощни филми. Евтини филми за лесна печалба, мелодрами със стражари и апаши, каубойски приключения, дори един мюзикъл. Ив отказа всичко. Знаеше добре, че появата й в помощен филм ще сложи край на кариерата й на голяма звезда. Трябваше да изчака всичко да премине и да се опита някак да излезе от играта като победителка.
След четирите предложения други не последваха. Ив бе изоставена от всички, смятаха я за ненадеждна, с нея бе свършено.
Броени седмици след изгонването й от Джоузеф Найт тя изпадна от първата десетка на топлистата. Знаеше, че никога вече няма да се върне там.
И всичко това заради Джоузеф Найт и Кейт Хамилтън.
През първите месеци след сполетялата я катастрофа Ив прекара дълги часове в тази стая в кроене на планове как да възстанови загубеното. Сети се за всички по-важни студийни началници, за всички звезди, на които бе правила услуги. Обмисли всички страни на положението, всички съмнителни, нечестни, дори цинични постъпки, каквито можеше да предприеме, за да си върне отново, макар и частица от това, което бе изгубила.
Но всичко се оказа безполезно. Изпитаните й оръжия вече не действаха. Нямаше продуценти, които да съблазнява, нямаше домогващи се режисьори, които да изкусява и да притиска до стената, нямаше блестящи автори, на които да предлага услугите си в замяна на нови, специално създадени за нейните възможности сценарии. Цял Холивуд й бе обърнал гръб.