По време на звездните си години Ив никога не би се съгласила дори да чете сценарий за второстепенна роля. И сега мисълта за помощна роля във филм с Кейт Хамилтън — причината за падението й — й се струваше почти абсурдна.
И така, всичко бе налице за скандала на годината. Асистент-режисьорът, сценичните работници, осветителите, озвучителите — всички бяха като на тръни. Дори Джоузеф Найт, Лари Уолш и самата Кейт не знаеха какво да очакват.
Оказа се обаче, че опасенията им са били напразни.
Ив пристъпи в снимачния павилион тихо и скромно, като някоя статистка или изпълнителка на дребна роля, очакваща да й кажат какво да прави. Беше с шлифер и шал. Когато свали тъмните си очила, всички видяха по лицето й резултатите от алкохола и наркотиците, с които се бе тъпкала през последните години. Нямаше го свежият младежки блясък, с който тъй дълго се бе славила. Изглеждаше похабена, направо съсипана.
Но в израза й имаше нещо непоколебимо и неподправено, което впечатли присъстващите в студиото. Тя сякаш съзнаваше, че помощната роля, създадена от Джоузеф Найт, е посвоему голям шанс и предизвикателство за нея. Разбира се, нямаше да съживи кариерата й като изпълнителка на главни роли. Това бе минало. Но й даваше последна възможност да покаже, че е професионалистка и че още има бъдеще. След дългата си кариера в Холивуд трябваше да издържи на още една символична, битка, да изкачи още една последна височина.
Тя отиде право при Джоузеф Найт и му подаде ръка.
— Не си длъжен да вършиш всичко това за мен. Знам каква услуга ми правиш. Благодаря ти.
Джо стисна ръката й.
— Това не е услуга. Ти си чела сценария. За тази роля ми трябва специален типаж. Някой като теб.
— Наричай го както искаш — усмихна се Ив. — Искам да знаеш, че съм ти благодарна за шанса, който ми даваш. В „Кадифената паяжина“ се държах като разглезено дете и едва не съсипах филма ти. Никоя актриса няма право да се държи така. Ако този път решиш да ме вземеш, ще бъда голямо момиче. Обещавам.
Обърна се към Кейт и също й стисна ръка.
— Никога не сме се срещали, но съм голяма почитателка на работата ви.
— Чувството е взаимно — отвърна Кейт. За малко да добави, че през цялото си детство бе обожавала Ив Синклер, но се сдържа навреме. Не искаше да напомня на Ив за годините, за миналото й величие. — Вие сте голяма актриса, госпожице Синклер.
— Наричай ме по име — усмихна се тъжно Ив. — Надявам се, че не се чувстваш неприятно или неудобно от факта, че започна, като пое нещата от мен в „Кадифената паяжина“. Повярвай ми, ти даде на тази роля много повече от всичко, което щях да бъда в състояние да й дам дори и да бях положила усилия. В теб има нещо особено, което ние, останалите, никога няма да притежаваме. То се вижда на екрана. Сигурна съм, че те чака голяма кариера. Бих искала сегашният ми шанс да бъде частица от нея.
Тя се засмя.
— Каква ирония на съдбата! Преди четири години ти беше малка частица от моя филм. Сега аз се опитвам да бъда частица от твоя. Разменили сме си ролите. Така и трябва да бъде. Нещата си идват на мястото.
Кейт не знаеше какво да каже. Беше като занемяла пред такова смирение от една тъй голяма звезда. Докато Ив вървеше към гримьорната, тя я гледаше и размишляваше над странния факт, че пътят й се пресичаше с идола на детството й не за първи, дори не за втори, а за трети път — защото Кейт броеше и странната, почти приказна нощ на „Оскарите“, когато бе видяла Ив в огледалото на тоалетната.
Когато Ив свърши с грима си, Джоузеф Найт й обясни всичко за ролята. Ако Джо имаше резерви, те се оказаха несъстоятелни. Ив изслуша думите му с внимание и уважение.
— Тази роля е много важна, както сигурно си разбрала, когато си чела сценария — започна той.
Ив кимна, филмът разказваше за отражението на войната върху млада жена, влюбила се в обеднял младеж, когото семейството й не одобрява. Точно когато тя решава да предпочете любимия пред семейството си, започва войната и възлюбеният й отива в армията. След заминаването му тя открива, че е бременна. Ражда детето му и храни надежда, че той ще се върне при нея. Но когато той наистина се връща, фаталната намеса на най-добрата й приятелка убеждава героя, че бебето е от друг и той заминава, без да се види с любимата си. Никога вече не се срещат. В спомените им сбогуването на гарата, когато той заминава на война, остава последната им среща.