Ролята, която Ив трябваше да изиграе, бе на най-близката приятелка на героинята, която насърчава забранената й любов, влюбва се сама в младия мъж и накрая ги разделя завинаги, като пречи на героя да научи, че героинята е родила неговото дете и че вярно го е чакала.
— Ти си най-близката приятелка на героинята — каза Джоузеф Найт. — Но освен това си й като сестра. Отраснали сте заедно. Казвали сте си всичко още от времето, когато сте били малки момиченца. Разбира се, това включва и момчетата, и влюбванията. Но сега нещата се променят. Когато героят се появява във филма, той поставя на изпитание тази дългогодишна връзка. Ти започваш да мислиш за себе си и откриваш, че собствената ти нужда от любов е в противоречие с тази на героинята. Трябва най-ревниво да пазиш тази тайна. Това двойствено поведение е фактически същността на образа и изпълнението ти. В теб е станала промяна и ти трябва да я криеш и да накараш героинята, както и публиката, да повярват, че си същата като преди. Този конфликт те разяжда, но ти трябва да криеш и това, докато не си готова да го споделиш с публиката.
Ив слушаше внимателно. Беше чела сценария и бе разбрала колко централна е нейната роля на най-близка приятелка. Когато героинята се влюбва в героя, никой не разбира, че най-добрата приятелка също се е влюбила в него.
Ролята на Сюзан беше класическа: предана и вярна приятелка на главната героиня до появата на любовта, която преобразява сърцето й и засенчва приятелството. Едничката й лъжа променя съдбите на всички основни действащи лица и попречва на щастливия край, тъй близък, когато героят се завръща от войната. Но тя не може да постъпи другояче, защото любовта й е много силна, за да може да й устои.
Ив чувстваше как Джоузеф Найт се вълнува, докато й описваше ролята.
— През целия филм ти непрекъснато криеш истинските си подбуди. Дори от себе си, защото не можеш да понесеш собственото си изкушение да предадеш героинята. Но на няколко пъти ще намекнеш деликатно за скритото противоречие, така че когато то се разкрие, зрителят ще осъзнае поетическата му правдивост.
Ив почтително кимаше. Навремето бе чела много сценарии. Когато попаднеше на нещо голямо, можеше да го разпознае. Бе разбрала, че със създаването на ролята на Сюзан като противопоставяне на главната героиня, Джоузеф Найт е надминал себе си. Това бе гениална идея.
Но не беше главна роля.
На Джоузеф Найт му се искаше да се усмихне, сравнявайки днешното кротко подчинение на Ив с поведението й отпреди четири години, когато тя си налагаше саркастично подобие на внимателно послушание единствено за да противоречи на нарежданията му още щом камерите започнеха да снимат.
Но днес нещо му говореше, че всичко ще е различно.
И наистина беше.
Това, което се случи онази сутрин в Седми снимачен павилион на „Монарк Пикчърс“, нямаше никога да бъде забравено в Холивуд.
Ив Синклер излезе от импровизираната си съблекалня облечена и гримирана като привлекателно, но обикновено момиче от провинцията. От нея лъхаше здрав дух, простота и добро настроение.
Изкусните гримьори, които в продължение на десет години бяха изпълнявали нареждания да изкарват Ив чувствена и бляскава, сега трябваше да търсят обратния ефект — да я изкарат обикновена, дружелюбна и общителна.
Изпълнението й пред камерите се превърна в демонстрация на актьорско умение. Във всяка една от сцените тя бе невероятна. Беше забавна, мила и естествена с приятелката си — главната героиня, четена от Кейт. Изразяваше близост, родена от дългогодишно приятелство, която се проявяваше в безброй дребни жестове на обич и интимност. Беше дружелюбна и безгрижна с главния герой, чиито думи се четяха от Джоузеф Найт. И все пак от някои тънки косвени намеци се разбираше, че не е чак толкова безразлична към героя, колкото го афишираше откритото й поведение. Зад всичките й жестове се таеше някаква сянка, зад всяка усмивка, зад всеки изблик на смях като музикална фиоритура надзърташе тайна.
Това бе невероятно изпълнение, от което всички в снимачния павилион занемяха. И актьорската техника на Ив, и трагичният ореол, с който обвиваше обрисовката на най-близката приятелка — млада жена, която усеща, че безграничната й преданост към главната героиня се изпарява под непреодолимата сила на забранената й любов към героя — всичко бе изключително.
Не след дълго в общите сцени между Ив и Кейт започна да се чувства привличане. Кейт усещаше желание за работа, каквото не бе усещала никога досега. Изпълнението на Ив събуждаше неподозирани възможности у нея и задълбочаваше разбирането й за собствения й образ.