Към края на пробните снимки, които отнеха почти два часа, Кейт вече бе взела решение за себе си. Повика Джо настрана и сподели мнението си.
— Не мога да ти казвам какво да правиш, но смятам, че трябва да й дадеш ролята. Просто трябва. С нея филмът ще стане страхотен. До нея ще изглеждам много по-добре, отколкото до който и да е друг. Тя е гениална. Ако успея да попия нещо от нея, ще бъда най-щастливата актриса на света.
Джо изглеждаше доволен. Каза тихо:
— Ще помисля.
Когато остави Кейт, той отиде при оператора Уейн Прейтър.
— Джо — рече Уейн, — Ив изглежда ужасно. Не прилича на човек. Сякаш лицето й е било на химическо чистене.
Джо кимна.
— Не смятам, че това е проблем. Тя ще се стегне. Това, което не успее да оправи сама, ще го оправят в гримьорната. Освен това смачканият й вид ми харесва. Отговаря на ролята й. Няма защо да изглежда безкрайно красива. Тя е обикновено момиче.
Уейн си тръгна, клатейки глава. Беше му ясно, че Джо вече е решил.
Лари Уолш, изпълнителният продуцент, бе настроен още по-отрицателно към Ив.
— Само ще създава трудности. Никога не е играла второстепенна роля. Двайсет години е била в центъра на вниманието. Няма да издържи, Джо, предупреждавам те. Познавам жени като нея. Отпуснат ли се веднъж, после не могат да се съвземат. С Ив Синклер от четири години е свършено. Съсипана е. Много добре знаеш, че пие. Ако й дадеш ролята, сам си слагаш главата в торбата.
Джоузеф Найт не отвърна.
Асистент-режисьорът Том Гианос говори с Джо последен. Звучеше обнадеждаващо.
— Тук имам още няколко актриси, готови за проба. Добри са. Мисля, че трябва да им дадеш да опитат, Джо.
Джоузеф Найт поклати глава.
— Направи пробните снимки за всеки случай. Но аз ще се обадя още сега на агента на Ив и ще подпиша договор. Тя е това, което ни трябва.
Найт беше взел решение. Настойчивата подкрепа на Кейт бе разсеяла и последните му съмнения. Щом Кейт бе тъй сигурна, че Ив ще е полезна за нейното изпълнение и за целия филм, той щеше да поеме риска.
Никога не се беше страхувал да залага.
Ив научи добрата новина от Джоузеф Найт още преди да си тръгне от студиото.
— Ще го оформим официално по-късно днес или утре — каза Джо. — Но що се отнася до нас двамата с Кейт, ти си нашата Сюзан.
Лицето на Ив светна.
— Благодаря ти. Много ти благодаря. Няма да съжаляваш, обещавам ти.
— Нямам намерение да съжалявам — усмихна се Джо. — Днес ти беше страхотна. Знам, че ще бъдеш страхотна отначало до край.
Кейт сърдечно й стисна ръка и я поздрави.
— Едва чакам да започнат репетициите.
— Аз също — съгласи се Ив.
Няколко минути по-късно Ив се намираше в една от лимузините на студиото. Откарваха я вкъщи. От димния въздух очите й смъдяха, но умът й бе бистър.
Пред себе си имаше много трудни препятствия. Но най-голямото от тях бе вече зад гърба й.
Бе получила ролята.
Днес Ив Синклер бе дала най-голямото представление в живота си.
4
Норман Уеб седеше в очуканото кресло в бунгалото си и наблюдаваше дима от цигарата си, който се виеше нагоре в прашния въздух.
Зад стълбчето дим, сякаш отделен от невидима преграда, имаше един мъж — някакъв посетител. Седеше разкрачен на дивана и въртеше меката си шапка в сухите си, спокойни ръце.
Видът на посетителя създаваше странна смесица от чувства. Въпреки че бе облечен в ярки и безвкусни дрехи, той се държеше с внушително достойнство. От него лъхаше нещо уравновесено и дори почтено.
Но погледът в тъмносивите му очи не бе дружелюбен.
— Поискахте една седмица отсрочка и ние ви дадохме една седмица. Сега, господин Уеб, вашата седмица изтече.
Норман всмукна от цигарата си. Между двамата мъже имаше някаква странна близост, сякаш бяха стари познати. Въпреки че посетителят явно го заплашваше с нещо, Норман изглеждаше свикнал с това, толкова свикнал, че сякаш изобщо не се страхуваше. Страхът бе изместен от някакво безразличие. Норман се чувстваше едва ли не добре със своя неприятел, сякаш бе насаме със собствената си слабост.
— Още една седмица — рече той. — Имам да получавам някои хонорари. Заклевам се. Мога да се обадя на издателя си.
Непознатият поклати глава с усмивка.
— Кога ще се научите, че така не може? Ние не сме благотворително дружество. Даваме пари назаем. Търпението има граници. Не искам да гледам как ви се случва нещо лошо. Достатъчно се забавлявахте на пистата. Сега ще си платите за удоволствието.