Норман изглеждаше разтревожен.
— Само три дни! Още сега ще се обадя на издателя си. Докато вие сте тук. Сигурен съм, че ще получа парите.
Непознатият гледаше Норман. Въпреки че погледът му бе все още заплашителен, последното предложение сякаш го умилостиви.
— Добре, съгласен съм.
Норман угаси цигарата и се пресегна към телефона. Но преди да го е докоснал, той иззвъня. Норман подскочи от резкия звук. Беше станал наистина много нервен.
Той вдигна слушалката.
— Ало? Кейти! — възкликна весело и погледна косо към събеседника си. — Какво ново към теб? Отдавна не съм те чувал!
Докато слушаше Кейт, Норман молеше с очи посетителя си за търпение.
— Божичко! — намръщи се той. — Ив Синклер? Какво му е станало на Джо? Та тя е приключила курса. Освен това го мрази до смърт. Или поне аз си мислех така. Да не му е изпила чавка ума?
Изслуша Кейт, която му обясни как стоят нещата. Започна да кима, когато му обясняваше блестящото прослушване на Ив за новия филм. Явно Кейт се вълнуваше от перспективата да работи с Ив.
— Слушай, това е най-ужасното нещо, което някога съм чувал. Но ако мислиш, че ще се справи, радвам се за теб. Също и за Джо. Кажи му, че ще му ръкопляскам отстрани. Между другото, как е той?
Изслуша я, кимайки с глава. Когато Кейт го попита за него, очите му стрелнаха с поглед посетителя.
— Добре съм, много съм добре. Все същото. Конната писта и писането запълват цялото ми време. — Той погледна с ирония към посетителя си. Отново настъпи мълчание. — Не, няма да мога, душко. Бих искал, но съм поканил едни противни стари познати. Обаче съм готов да го отложим за по-нататък през седмицата. Ще се чуем пак, съгласна ли си?
Остави слушалката.
Посетителят се усмихна на Норман.
— Защо не поискате от нея? Тя доста добре се оправя. Веднага ще пусне едно заемче за стар приятел като вас, господин Уеб.
Норман тъжно се усмихна.
— Ясно ми е, приятелю, че никога не сте чели Пруст. Двата пътя никога не трябва да се срещат. Това е основно правило.
Като всеки уважаващ себе си комарджия, Норман никога не допускаше пипалата на тайния му живот да се допират до уважаваните му приятели. Да иска пари назаем от Кейт или Джо, за да изплаща комарджийски дългове, бе все едно да ги моли, ако бе хомосексуалист или педофил, да му уреждат срещите или да му помагат в прелъстяването на деца. Никой не трябваше да научава за неговия срам.
— Въпреки това ще си получите парите — обърна се той към мъжа на дивана. — Можете да разчитате на мен. Винаги съм се оправял, ще се оправя и сега.
Мъжът изглеждаше скептичен.
— За ваше добро и аз се надявам, че ще се оправите.
Норман неволно почувства как го полазват тръпки. Щеше да плаща с кръв за греховете си.
5
„Холивуд Рипортър“, 21 май 1946 г.
ИВ И КЕЙТ ПРАВЯТ ВЪЛШЕБСТВА НА СНИМАЧНАТА ПЛОЩАДКА
„Много от наблюдателите очакваха бърз провал на невероятното сътрудничество между Ив Синклер и Кейт Хамилтън в новия филм на Джоузеф Найт с работното заглавие «Сбогом на любовта». В края на краищата само преди четири години и половина Хамилтън зае мястото на Синклер в превърналия се в легенда филм на Найт «Кадифената паяжина» и изгради кариерата си върху развалините от кариерата на Синклер. Малцина можеха да си представят как тези две актриси ще заработят една до друга и още по-малко как ще обединят усилия във филма на Джоузеф Найт, където Синклер играе първата второстепенна роля в живота си.
Но Холивуд е пълен с изненади. Въпреки че студиото снима при затворени врати, научихме от доверени източници в «Монарк Пикчърс», че сътрудничеството Хамилтън-Синклер не само върви гладко, но и жъне бляскави резултати. «Сбогом на любовта» — наситена с емоции любовна история, развиваща се на фона на Втората световна война, притежава всички качества, за да стане нов шедьовър на Джоузеф Найт.
Ако Найт наистина знае как да накара две тъй различни кинозвезди да заработят заедно при обстоятелства, които могат да се нарекат само трудни, поне стотина холивудски режисьори биха желали да познават неговата тайна.
Междувременно се присъединяваме към милионите любители на киното, които изгарят от нетърпение да видят завършения филм.“