На снимачната площадка на „Сбогом на любовта“ в „Монарк Пикчърс“ Оскар Фройнд наблюдаваше Кейт Хамилтън и Ив Синклер, които снимаха една от важните си начални сцени в новия филм.
Двете жени бяха облечени като близки и неразделни приятелки от малко провинциално градче и играеха ролите си съвършено. През цялата сцена се разхождаха заедно, небрежно жестикулираха и разменяха шегички за съгражданите си наоколо.
Оскар Фройнд забеляза как дори тази относително проста сцена изпъква с изкусния си диалог и поведението на двете жени. Камерата бавно пълзеше и следваше отблизо всяко тяхно движение. Джоузеф Найт стоеше приведен зад нея заедно с оператора.
Оскар с вълнение щеше да изгледа суровия материал утре сутринта. В момента седеше твърде далеч, за да вижда добре лицата на двете актриси. Но чувстваше силата на играта им и начина, по който зорката камера на Джоузеф Найт улавяше всички нюанси на очите и гласовете им.
Оскар Фройнд бе впечатлен от това, което гледаше. Вече знаеше, че публиката ще се реди на опашка, за да гледа този филм. Не само защото бе първият филм на Найт след завръщането му от войната и първият филм на Кейт Хамилтън след „Кадифената паяжина“. Това бе също и първата поява на Ив Синклер във второстепенна роля и то до жената, която преди четири години я бе изместила от трудно достигнатите звездни висоти. Това също бе, както рекламният отдел на студиото без колебание пусна информация за официалната преса, важно послание за току-що спечелената война и за отражението й върху живота на всички американци.
Като директор на студиото, Оскар Фройнд бе изпълнен с вълнение и очакване. Като филмов творец изпитваше благоговение пред таланта на Джоузеф Найт. А тези две актриси го въодушевяваха с играта си — Кейт с удивителната си изразна мощ и Ив със смелостта и гъвкавостта си да поеме тъй чужда за предишното й амплоа роля.
Но като човек, прекарал целия си живот в Холивуд и познаващ хората в Холивуд, Оскар Фройнд бе дълбоко разтревожен. Нещо в този снимачен павилион не бе наред. Чувстваше го с цялото си същество.
Кейт и Ив работеха заедно прекалено добре, прекалено плавно, филмът напредваше прекалено леко. Всяка сцена някак от само себе си се вграждаше между другите, сякаш ставаше дума за многобройни частици от мозайка, изпаднали от кутията си и неизвестно как намерили точното си място.
Да, всичко бе прекалено хубаво, за да бъде вярно.
И на Оскар му се струваше, че в основата на това тревожно спояване на силите е Ив Синклер.
Ив въплъщаваше героинята си с неописуемо проникновение. Никога, дори в най-блестящите си изпълнения на главни роли не бе играла с такава дълбочина и интуиция. И по хиляди малки, незабележими за околните начини предаваше проникновението си на Кейт и й помагаше да надмине себе си в главната роля на момичето, което изгубваше голямата си любов във войната.
Същевременно Оскар никога не бе виждал друга актриса да играе така непретенциозно, както Ив. Тя сякаш се стремеше да ограничи образа си в рамки, да скрие от камерата дълбочината на обосновката си така, че винаги Кейт да изпъква, Кейт да застава в централна позиция с невинността си, с любовта си, с чувствеността и свежестта си.
Оскар Фройнд познаваше холивудските актриси. Те се интересуваха само от себе си. Да отнемат чужди сцени, бе смисълът на живота им. Никога не се съобразяваха доброволно с другите актриси, както Ив постъпваше в момента.
Във всичко това имаше нещо гнило.
Оскар знаеше, че няма причини, поради които Ив Синклер да обича или да желае доброто на Кейт Хамилтън. Знаеше също, че има много причини да иска да навреди на Джоузеф Найт и на новия му филм. Защото бе присъствал на поражението на Ив в „Кадифената паяжина“, Оскар знаеше, че в злощастната й първа среща с Джоузеф Найт има много повече от засегнато честолюбие. Тя се бе влюбила в Найт. Бе се мъчила да го скрие, но Оскар Фройнд го прозря в действията й. Беше се държала не като разглезена холивудска примадона, а като пренебрегната жена.
Кейт Хамилтън бе тази, която Джоузеф Найт бе избрал за своя съпруга и главна актриса, след като изгони Ив от филма си и с един удар съсипа кариерата й. А сега, по някакво съвпадение, историята, която Кейт и Ив снимаха във филма, бе огледално отражение на собствения им живот. Не бе ли това историята за две жени, влюбени в един и същи мъж? Не бе ли това история за жената, която, неуспяла да спечели любовта на този мъж, подреждаше всичко така, че да прекъсне връзката му с любимата? Не бе ли това история за мъжа, тъй погълнат в земната си мисия, тъй сигурен в любовта си, че не успява да съзре опасността, преди да е станало твърде късно?