Тези мисли притесняваха Оскар Фройнд.
Той бе прекарал собствения си професионален живот в писане на сюжети за жадната публика. И сега виждаше на снимачната площадка два сюжета вместо само един. Не можеше да спре тези мисли и се чудеше дали по някакъв превратен и съдбовен начин животът няма да реши да наподоби „Сбогом на любовта“.
Сякаш „Сбогом на любовта“ бе подчинен на някаква магия, която държеше екипа на продукцията в непрестанно напрежение и изпълваше всички в „Монарк Пикчърс“ с трепетно очакване.
Като директор на студио Оскар Фройнд никога не се беше чувствал тъй развълнуван.
Нито тъй изплашен.
В студиото сцената бе свършила.
Джоузеф Найт заобиколи камерата и стисна ръката на Ив.
— Още една успешна сцена. Беше великолепна, Ив. Сюзан с всеки ден става все по-добра. Ти й даваш точно това, от което се нуждае.
Кейт на свой ред стисна ръката на Ив.
— Даде и на мен точно това, от което се нуждаех. Благодаря ти.
Знаеше, че Ив ще разбере какво иска да й каже. Въпреки че сцената, която току-що бяха изиграли, изглеждаше доста проста на лентата, не бе никак лесно да я изпълнят. И двете трябваше да пресъздадат напрежение под повърхността на образите си, а в същото време да крият това напрежение зад усмивки и безгрижно бъбрене. Задачата изискваше голямо актьорско майсторство и Кейт почувства, че за да я изпълни, трябва да надхвърли възможностите си.
Но Ив й бе помагала с невидима за околните проникновеност. Ползвайки разни трикове с разчитане навремето и жестове, познати само на опитния специалист, Ив така подаваше репликите на Кейт, че улесняваше отговорите й и служеше като психологическа опора за играта й.
Това не бе само актьорско изпълнение. Беше и израз на подкрепа и щедрост, на които Кейт можеше да отвърне само с признателност. Ив си служеше с големия си таланти богатия си опит, за да помогне на Кейт да изглежда по-добре на екрана и да пресъздаде образа си с възможно най-голяма дълбочина и равновесие. Разбира се, приносът на Ив надхвърляше професионалната етика и изглеждаше по-скоро като истинско приятелство.
— Още веднъж благодаря — каза Кейт и стисна ръката на Ив. — Беше прекрасно.
— Няма защо — усмихна се Ив. — Аз съм тази, която трябва да ти благодари. Мисля, че ти изобщо не осъзнаваш колко беше добра, Кейт. Сега вече знам защо си спечелила „Оскар“. Надявам се, че ще предадеш и на мен мъничко от твоята магия.
Кейт прегърна Джоузеф Найт. Не проговориха, но милувката на Джо показваше любовта му, както и гордостта от таланта на жена му. В прегръдката им имаше нещо тъй интимно, че Ив отвърна очи.
— Е, млади дами — обърна се Джо към Ив, като все още държеше Кейт в обятията си, — мисля, че вие двете свършихте повече от достатъчно за един ден. Нека се поздравим с успеха и утре да продължим на свеж ум с двеста и седемнайсета сцена.
Когато поведе Кейт към съблекалнята й, Ив си каза, че в усмивката и в прегръдката му се крие още нещо. Бързаше да прибере младата си жена у дома, за да може да я люби.
В миналото, когато Ив за първи път срещна Джоузеф Найт, най-силно я впечатли и впоследствие я подлуди тайнствеността в очите му. Мислите му напълно се скриваха в тях. Но след войната се беше променил. Опитът сякаш го бе омекотил и го бе направил по-открит.
Близостта на любимата жена засилваше промяната в него. Не се мъчеше да прикрива мъжкия си инстинкт зад възхищението от играта й или желанието да бъде по-близо физически до нея зад умората от тежката целодневна работа в студиото. Чувствата му бяха по-естествени, по-разбираеми.
— До утре сутринта — усмихна се Ив и ги остави.
Тръгна към съблекалнята си със сценария в ръка и отвори вратата. Преди да влезе, се обърна за миг и видя как Джо и Кейт стоят прегърнати в мрака на снимачния павилион. Колко влюбени изглеждаха!
А Ив, също като образа, който изграждаше във филма, се прибираше у дома, за да живее самотния си живот.
В съблекалнята намери броя на „Холивуд Рипортър“ с днешния материал за „Сбогом на любовта“. На първа страница имаше увеличена снимка на Кейт и нейна снимка, както и една по-малка на Джо в студиото, по риза.
Ив седна и се зае да сваля грима. Погледна лицето си в огледалото. Колко се бе променило през последните години! Не можеше да се познае. Прочутата й външност на порцеланова статуетка бе изчезнала, изтрита от времето и безнадеждността.