После погледна снимката на Кейт. Тя изобщо не се беше променила. Оставаше си същото чувствено, тайнствено създание отпреди четири години, когато Джо я извади от тълпата актьори и й каза да поеме ролята на Ив.
Чувствена, загадъчна жена и все пак тъй млада и свежа. Нищо чудно, че Джо не може да й устои.
Мислейки така, Ив извади ножичките от тоалетния си несесер, за да отреже крайчето на един от ноктите си, което й пречеше. Но вместо това, както бе хванала ножичките, отмести поглед към отражението си в огледалото. Дълго остана така, сякаш потънала в мечти.
Погледът й се замъгли и двете лица — онова от вестникарската страница и другото, от огледалото, се изтриха. Пред очите й пробягнаха Джоузеф Найт и жена му, които събличаха взаимно дрехите си, после й се зави свят. Стаята се завъртя около нея. Започна да й се гади и тя застена на глас.
После отново погледна вестника. Върху снимката на Кейт бе капнала капка от собствената й кръв. Ив с изненада погледна ръката си. В средата на дланта й имаше дълбока прободна рана. Кръвта плавно се стичаше от нея и образуваше малко тъмно петно върху вестника.
Ив бе поразена. Раната бе много дълбока, но тя не бе почувствала нито пробождане, нито болка. Сякаш раната бе станала от само себе си.
Погледна към вестника. Кървавото петно се разливаше над лицето на Кейт и го закриваше.
Ив не помръдна, за да потърси нещо да се избърше или да спре кръвта. Гледаше в захлас как собствената й кръв удавя красивото лице пред нея, как всяка капка попива във вестникарската хартия и как на нейно място веднага идва друга.
Ив въздъхна. Очите й наполовина се притвориха. Чувствата, които изпитваше, й бяха непознати. Не я болеше. Нито ръката, нито сърцето.
Изпитваше само облекчение.
6
Два дни по-късно Кейт излезе да пазарува по булевард Уилшър.
Джо я беше освободил, докато снимаше една от сцените на Ив със Самюъл Рейнс в кулминацията на филма. Кейт щеше да работи две тежки сцени следобед — една с Ив и друга с жанровата актриса, която играеше майката на героинята.
В момента Кейт бе свободна. Беше спала до късно и се събуди освежена в десет часа. Реши да навести любимия си модист, за да си избере рокля за премиерата на филма.
Вървеше бодро по улицата, облечена в леки панталони и пуловер. Беше с тъмни очила, които я правеха да изглежда като хилядите други блондинки из холивудските улици. Хората разпознаваха прочутото й лице само когато златистите й очи бяха открити.
Спря пред един магазин и се загледа в изложените обувки. Ужасно й трябваха нови обувки. Тези, които носеше в студиото, бяха овехтели и изтъркани.
Тъкмо се готвеше да влезе, когато в стъклото на витрината зърна отражението на някакъв мъж, застанал зад нея.
— Ей, гълъбче, откога не сме се виждали! — разнесе се познат глас.
Кейт се вцепени. Не се обърна. Лицето в осветената от слънцето витрина бе мътно, но не можеше да сбърка гласа, както не можеше да сбърка усещането за премала в стомаха.
Беше Куентин.
Тя погледна пак отражението му. Беше облечен в евтин костюм с крещяща връзка и шапка с ярка панделка. Устните му бяха полуотворени и зъбите му проблясваха в широка усмивка.
— Как ме позна? — попита тя, без да се обръща.
Той се засмя.
— Много лесно. Кой не познава прочутото лице на Кейт Хамилтън, най-голямата звезда в Холивуд? Няма друга като теб, Кейти.
Тя настръхна, когато чу галеното си име, изречено от него, но не каза нищо.
Той огледа тялото й, тъй умело прикрито в простото облекло, и тъмните очила.
— Добре си се пременила. Но всеки мъж ще познае жена си, нали така?
По тялото на Кейт пробягаха ледени тръпки. Чак сега си спомни, че някакъв вътрешен глас отдавна я предупреждаваше за настъпването на този момент. Трябваше да се вслуша в него. Сега бе много късно.
— Напоследък доста често гледаш да се скриеш. — Усмивката на Куентин грееше във витрината. — Искаш да си като другите, а?
Той замълча. Кейт усещаше, че се готви да каже нещо страшно.
— Но за мен си оставаш моята законна съпруга — заключи той. — Това е главното, нали?
Кейт неволно се разтрепери. Страхът й ожесточено се бореше с надигащата се в нея ярост. Откакто бе видяла Куентин за последен път, бе изминала цяла вечност. Нямаше да му позволи да връща времето назад.
— Не можеш да ме уплашиш — каза.
И в този миг осъзна, че някъде дълбоко в себе си е права. Изминалите години я бяха направили пламенна и горда. Любовта й към Джо я бе направила още по-силна. Куентин бе евтин мошеник, жалък спомен отминалото.