Той сбърчи вежди.
— Така ли? Не се плашиш значи! Ами че ти си била много смела! Аз пък си мислех, че двуженството плаши доста хора.
Изчака, за да види ефекта от думите си. Кейт не отвърна.
— Мъжът ти знае ли за мен? — продължи той. — Знае ли за кого си била още женена, когато си отивала с него под венчилото?
Кейт бе като гръмната. От години мисълта за Куентин изобщо не я занимаваше. Женитбата с него бе нещо тъй незначително, тъй долно, тъй напълно изтрито от дългите бурни години в живота й, че й се струваше нереално. Куентин имаше точно толкова право да застава на пътя й, колкото Рей, майка й или някое от момчетата, които преди цяла вечност й се присмиваха в училище.
Куентин бе жалко насекомо. Не съществуваше за нея. Мръсният му мизерен живот вече не я засягаше.
И все пак той бе неин мъж. Това не можеше да отрече.
Обърна се и го погледна. Воднистосините му очи блестяха с познатата й смесица от сластолюбие, алчност и хитрост. Оглеждаше я внимателно.
— Не ме е страх от теб — каза тя.
Той вдигна вежди — сваляше й шапка за дързостта.
— Ти си нахална малка кучка, това ще ти кажа. Но успехите често правят това с жените. Доста хора си измамила, Кейти. Голямата холивудска звезда, няма що! Никой ли не подозира коя си всъщност? Никой ли не иска да знае откъде идваш?
Кейт го гледаше, без да мигне.
— Не ме интересува кой какво иска да знае. И не ме интересува кой какво знае. Ако гониш някакви лични цели, Куентин, обади се на адвоката ми. Той ще се занимае с теб. Сега се махай от очите ми.
Собствената й дързост я изумяваше. Само се молеше да издържи още малко, докато той си отиде.
Той я измери с поглед. Мъчеше се да прецени доколко е твърда, тя го почувства.
Намери още смелост в себе си и добави.
— Ти си извън живота ми. И там ще останеш.
Красивите й устни се извиха в заплашителна усмивка.
— Да повикам ли полицай?
Куентин я погледна. В този миг тя съзря тайната в дъното на очите му криеше още нещо от нея — някакво оръжие. Не бе успяла да го сплаши.
Това, което стана после, изтри усмивката от лицето й.
С плавно, спокойно движение Куентин разтвори едната страна на спортното си сако. Кейт видя увеличена гланцова снимка, забодена за хастара.
Когато я позна, дъхът й застина в гърлото.
На снимката бе тя — гола, в обятията на Крис Хетинджър.
Крис, който се бе самоубил преди осем години заради нея и Куентин.
Очите й, приковани в снимката, широко се разтвориха. Куентин, без да бърза, пусна сакото си.
— Още ли искаш да викаш полицай?
На лицето му бе изписано същото пакостливо изражение, което тя някога познаваше толкова добре. Но сега той не се шегуваше. Устните му бяха присвити от омраза.
Кейт едва сдържаше дъха си. Това, което бе зърнала за миг в сакото му, бе разтърсило цялото й същество. Още не можеше да повярва.
— Аз мислех…
— Мислела си, че си прибрала всичко — довърши думите й той. — Ах, Кейти, Кейти. Нещо си се объркала. За всеки случай си бях направил копие на негативите. Винаги съм си бил предпазлив, не помниш ли? Когато става дума за бизнес, много внимавам. Ти май си ме подценявала, малка Кейти. Недей да ме подценяваш и сега.
Кейт местеше поглед от цинично ухиленото му лице към спортното сако, под което сякаш усещаше изображението нагодите, преплетени тела. Помъчи се да овладее нервите си.
— Време е двамата с теб да си поприказваме — рече Куентин.
Разкрачи крака и застана по-твърдо пред нея. Изведнъж си припомни какъв бе вкусът му, миризмата му, когато се любеше с нея. От мисълта за това й се доповръща.
Той усещаше надмощието си. При вида на снимката смелостта й се бе изпарила. Затова попита:
— Кога и къде?
Тя отчаяно мислеше за снимачния си график.
— В момента снимам филм. Почти е невъзможно да се измъкна.
— Ще измислиш нещо. Ти си изобретателно момиче.
Кейт въздъхна и прокара ръка през косата си.
— Къде да те намеря?
Той извади писалка. После, за неин ужас, дръпна снимката с размери осем на десет от вътрешността на сакото си и започна да пише на гърба й. Подаде й я с присмехулно безразличие към минувачите, които можеха да я видят.
— Хотел „Брукмонт“. Записал съм номера на стаята и телефона. Обади ми се довечера преди единайсет. Ако не, ще ти се обадя аз.