Тя набързо сгъна изобличителната снимка. Пъхна я в чантата си. Остана така, загледана в него. Той усещаше страха й през тъмните очила.
Устните му се изкривиха в язвителна усмивка.
— Кралицата на екрана… — В гласа му имаше явна злонамереност. — Доста хора си измамила, малка моя Кейти.
Кейт успя да овладее треперенето на гласа си и каза студено.
— Махай се от очите ми.
Усмивката на Куентин стана още по-широка. Той докосна ръба на шапката си с иронично-почтително движение, обърна се и тръгна по тротоара. Походката му бе наперена и ленива.
Изглеждаше точно какъвто бе и какъвто го помнеше — евтин мошеник. За всичките тия години изобщо не се бе променил.
А Кейт бе на светлинни години далеч от това, което бе, когато живееше с него.
Но сега бъдещето й бе в ръцете му. И той много добре го знаеше.
7
Когато Кейт се обади, Куентин чакаше в стаята си в хотел „Брукмонт“.
— Ето, обаждам се — каза тя студено. — Какво искаш?
— Искам да се срещнем — отвърна Куентин, като всмукна от цигарата си и отново легна в леглото. — Имаме какво да си кажем.
Настъпи мълчание.
— Ще се срещна с теб само веднъж — каза Кейт. — Каквото поискаш, ще ти го дам, но само веднъж. След това не искам да те виждам повече. Ясно ли е?
Куентин се усмихна. Значи добре си беше помислила.
— Добре, малката. Щом казваш, така да бъде. Искам само една честна сделка и изчезвам от живота ти. Къде да се срещнем?
— Не и в Холивуд — отвърна тя. — Някъде извън града.
Куентин се замисли.
— Какво ще кажеш за Санта Моника? Долу при океана. Или малко по-нагоре по брега.
— Страхувам се, че ще ме познаят — каза Кейт.
— Сложи си перука — прозина се Куентин. — Днес не ми беше толкова лесно да те позная. Много се притесняваш, ще си повредиш нервите.
— Чакай малко. Ние с Джо… с мъжа ми имаме една къща в планината. На брега на едно езеро. Напълно усамотена. Наоколо няма никой друг. Ще ти кажа как да стигнеш. Никой няма да разбере, че сме били там.
— Колко е далече?
— На около два часа оттук. В Сиерата.
Куентин въздъхна раздразнено.
— Добре. Казвай как се отива дотам.
Но мозъкът му трескаво работеше. Беше нащрек.
Кейт му даде точни указания и му обясни как да стигне до къщата, без да го забележи никой.
— Ще се срещнем там утре вечер. В единайсет. Няма да ми е лесно да се измъкна. В момента сме в разгара на снимките. Но ще се оправя някак.
— Така те искам, малката — усмихна се Куентин и изгаси цигарата си в кривия метален пепелник. — Донеси петдесет хиляди. Това ще е достатъчно.
Настъпи мълчание.
— Нямам толкова пари — каза най-сетне Кейт. — Ти си полудял.
Куентин се ухили. Устните му почти се допираха до мръсната слушалка на хотелския телефон.
— Лошо. Тогава целият свят ще разбере, че си двуженка, Кейти. И курва, и изнудвачка. Мисля, че няма какво повече да говорим.
— Чакай!
Той усети, че тя трескаво размишлява. Запали нова цигара. Не бързаше заникъде.
— Утре мога да намеря двайсет или трийсет хиляди. Ще ти изпратя остатъка по-нататък. Това е, което мога да направя. Нямам толкова пари, колкото си мислиш.
— Не ме прави на глупак и не се опитвай да се криеш от мен. Много добре знам какви пари имаш — и ти, и мъжът ти. Проучил съм.
— В такъв случай ти е ясно, че не мога да намеря толкова пари за един ден — настоя Кейт. — Парите не стоят просто така в банката. Вложени са в различни начинания. Трябва ми време.
Отново настъпи мълчание.
— Е? — обади се Кейт, като безуспешно се опитваше да прикрие страха в гласа си.
— Добре — каза най-после Куентин. — Донеси каквото имаш, а аз ще ти дам един адрес, където да изпратиш остатъка.
— И да не забравиш да вземеш всичко със себе си — напомни му тя. — Всички снимки, всички негативи. Ясно ли е?
— Виж какво — заусуква го Куентин, — щом трябва да чакам за остатъка от парите, и ти ще почакаш за последния негатив. Нали играем честно, малката.
Усмихна се и зачака, докато Кейт обмисляше сделката.
— Добре — каза най-после тя. — Но след утре вечер не искам да те виждам. Ще се срещнем само веднъж. Ясно ли е?
— Дадено, сладка моя. Дадено. Ние с теб се разбираме.
— Дочуване.