— Ето, ето — напяваше монотонно. — Колко е хубаво, нали, малката? Хайде, пообичай ме малко. Както преди.
Тя не му отвръщаше. Бе като мъртва в прегръдките му. Той заработи още по-усилено, задърпа я към себе си. Бездушността й го вбесяваше.
— По дяволите — изсъска. — Искам да те видя как се чукаш, Кейти. Раздвижи се, де!
Тя не помръдна. Сякаш с безразличие се оставяше да я изнасилят.
Той я удари силно през лицето с разтворен пестник.
— Хайде! Най-добре е да свикнеш да го правиш. Нали ще ми ставаш гадже…
Изведнъж млъкна. Усети, че е казал прекалено много. Нямаше намерение да й разкрива всичко отсега. Но вече бе твърде късно. А когато усети как гъвкавото й тяло трепна при тая най-страшна заплаха, загуби самообладание. Задвижи се отгоре й още по-напористо, забиваше се в нея с цялата си мощ.
— Може и да свикнеш… — повтаряше като обезумял. — Ти ми принадлежиш. Винаги ще бъдеш моя. Никакъв Джоузеф Найт не може да го промени…
Смееше се, опиянен от ярост и ликуване.
— Само моя…
Думите секнаха в гърлото му, когато ръцете на Кейт изневиделица го удариха по лицето. Палците й, водени от непознат инстинкт, се впиха право в очните му кухини. Той изкрещя пронизително и рязко се дръпна назад.
После се свлече на леглото до нея, свит на топка, като псуваше и държеше очите си с ръце. Кейт скочи на крака, застана до него и го загледа.
Бясната ярост го караше да забрави за болката, която му бе причинила.
— Свършено е с теб — зъбеше се той. — Ти ми принадлежиш. Ах, как ще те наредя, кучка такава! Само чакай мъжът ти да научи за мен…
Докато думите му проникваха в съзнанието й, Кейт видя пистолета на скрина, където той го бе оставил.
— Всичко ще му кажа — продължаваше Куентин, като опипом я търсеше на леглото до себе си. — Само чакай да научи за тебе…
Кейт сграбчи пистолета и го насочи към главата на Куентин. Ръката й трепереше. Отиде по-близо до него. Пистолетът беше почти до слепоочието му. Цялото й тяло се тресеше, но пръстът й напипа спусъка.
— Мислеше си, че си се отървала от мене — говореше Куентин. — Никога няма да се отървеш от мен, малката. Не и докато…
Пистолетът гръмна, преди да се е доизказал. Главата му се килна назад. Тялото му конвулсивно трепна и застина. Лежеше гол пред очите й, почти като дете. Под главата му се заразпростира кърваво петно.
Кейт разбра, че е мъртъв. Безжизнено изцъклените му очи и положението на отпуснатото тяло недвусмислено го доказваха.
Тя се дръпна от него с вече ненужно насочения пистолет в ръка, сякаш искаше да го държи на разстояние. Пръстът й бе замръзнал на спусъка, без да го пуска.
Чувствата, които таеше в себе си от момента, когато видя Куентин на булевард Уилшър, бурно се разразиха в нея. Но тя отново ги потисна. Още не бе свършила работата си. Трябваше да спасява един живот — живота си с Джоузеф Найт. Щеше да изпълни задачата си докрай.
Само ако можеше да заглуши бученето в мозъка си и да подчини тялото си на волята…
Остана така няколко минути, като автомат, твърде погълната от случилото се, за да може да се контролира. После забеляза кръвта, шуртяща по леглото от зеещата рана в черепа на Куентин. Бързо пъхна възглавница под главата му, после се отдръпна и го загледа. В гърдите й бе заседнала буца, от която чувстваше, че ще припадне.
Остави пистолета и сграбчи с две ръце покривката на леглото. С мъка свали тялото на Куентин на пода и го уви в покривката.
Нареждайки си шепнешком какво да прави, отиде да потърси нещо, с което да го овърже. В килера за инструменти намери парче въже и с него пристегна покривката около Куентин.
Чак сега осъзна, че е гола. Извади от скрина чифт стари джинси и бързо ги обу. Облече една тениска, а в килера намери чифт платненки.
Продължавайки нервно да си шепне, повлече тялото на Куентин през дневната към входната врата. Огледа внимателно двора, за да се убеди, че наоколо няма никой, изтегли тялото по пътя до малкия пристан и го натовари в гребната лодка.
После заоглежда брега, като гризеше нокът и размишляваше какво да прави по-нататък.
На лунната светлина забеляза няколко големи камъка до водата. Хукна към тях и един по един ги пренесе в лодката. Джинсите й се измокриха в ледената вода.
Върна се в къщата за въжето и прикрепи два от най-големите камъни към тялото на Куентин — единия на гърдите, а другия зад коленете му. Качи се в лодката и загреба към най-дълбоката част на езерото. С треперещи ръце бутна Куентин през борда. Тялото му изчезна в тъмната вода, повлечено надолу от тежестта на големите камъни. Появиха се няколко мехурчета, после всичко затихна.