Беше така запленена от него, че въобще не се учуди на думите му, когато й проговори.
— Аз те излъгах за жена си в магазина — прошепна. — Не съм женен.
Тя само кимна и го целуна по устните.
— Добре. Значи не трябва да те деля с никого.
След тази нощ Ан се виждаше с Джоузеф Найт винаги когато можеше. Трябваше да пусне в ход цялото си умение, за да се отърве от мъжа си и шпионите му. Принуди се да прибягва до невероятни хитрини и лукавство и се учудваше от самата себе си.
Подкупваше продавачките в скъпите магазини за дрехи, за да може да се измъква през задната врата за четирийсет и пет минути. Послужи си със същото и пред фризьора си. Налагаше се да харчи личните си пари, които грижливо бе заделяла от сумите, отпускани й от Карл Рицо.
Започна да ходи на курсове по танци „за да поддържа формата си“, както съобщи на Карл. Започна да взема уроци по тенис, като уверяваше съпруга си, който искаше да се издигне в обществото, че когато стане добра, ще научи и него и двамата ще играят с други двойки. Започна да се занимава с езда. Реши да претапицира няколко стаи. Това изискваше срещи с декоратори, тичане по магазините, консултации с художници и дърводелци.
Всички тези дейности бяха претекст за кратки бягства от контрола на мъжа й, които я водеха право в обятията на Джоузеф Найт.
Тя употреби всички възможни трикове и успя да се среща с него по два пъти седмично. По време на вълшебните срещи забравяше самотния си живот и беше най-щастливата жена на света. Милувките на Джоузеф й отваряха вратата към сбъднатите мечти, към огрения от слънцето свят, в който я уважаваха, разбираха, закриляха и правеха щастлива, а любовният й екстаз бе по-силен от всякога.
Когато не беше с него, живееше в болезнено очакване. Тялото й жадуваше за неговото с настойчивост, която не можеше да потисне. По всяко време на деня, когато бе сама, мислеше за него, за топлите му устни и здравите му ръце, за мускулестата му голота.
Беше ненаситна. Не й омръзваше да бъде с него. Ала зависеше не само от плътта му. Нещо в спокойния му сериозен вид, във вътрешната сила, която му позволяваше да бъде толкова, мил и отзивчив, бе покорило сърцето й. Беше създадена именно за този мъж, за Джоузеф Найт. Той бе мъжът, за когото бе мечтала през цялото си моминство. Карл Рицо бе колосална грешка, чудовищна катастрофа. Когато мислеше за него, сърцето й се обръщаше, а когато я докосваше, побиваха я тръпки. Но дълбоко в себе си изпитваше безкрайна радост при мисълта, че най-сетне съдбата й бе разрешила да срещне Джо, мъжа на мечтите й.
След първия месец разбра, че му принадлежи завинаги. Беше готова да направи всичко, да пренебрегне всяка опасност, да поеме всякакви рискове, за да бъде с него. Не я беше грижа какво й носи бъдещето. Сърцето й бе намерило своето място. Нищо не можеше повече да го промени.
Затова бе изумена, когато веднъж Джоузеф Найт постави пред нея неочакван въпрос.
— Имам нужда от помощта ти — каза. — Важно е.
— Всичко, което поискаш, скъпи. Само кажи.
— В личния кабинет на мъжа ти у дома има сейф. Трябва ми комбинацията.
11
Ан Рицо не бе на себе си от вълнение.
Беше се превърнала в героиня от приключенски роман. Любимият й бе поставил трудна задача и тя щеше да докаже, че може да се справи, заради него и любовта им.
Беше прекалено силно увлечена по Джоузеф Найт, за да му се сърди за измамата, с която си бе послужил, за да се запознае с нея. Бе твърде късно за подобни скрупули — тя беше безнадеждно влюбена.
Освен това Найт й бе казал някои неща за професионалните си взаимоотношения с мъжа й и за тъмните му сделки. Недотам, че да я въвлича в подробности, които да тежат на съвестта й, но достатъчно, за да й покаже какво алчно и користно животно е Карл Рицо.
Ан не се изненада от тази новина. Тя се досещаше за някои неща. Спомни си за Съни Галиън, с когото бяха такива добри приятели. Сега тя наистина си даваше сметка за ужасните последствия от решението си да се омъжи за Карл. Той бе чудовище.
Без дори да се замисля, тя щеше да направи всичко, което Джоузеф Найт искаше от нея. Не само защото беше влюбена в него. Това бе и една възможност да промени живота си, който така безразсъдно бе погубила, когато се омъжи за Карл.
И така тя се впусна самоуверено и дръзко в изпълнение на задачата като неустрашима мелодраматична героиня, безразлична към рисковете, на които се излагаше.
Джоузеф Найт й обясни, че при нормални обстоятелства не би и помислил да я моли за подобна рискована услуга. Но сейфът на мъжа й бе марка „Майнър“ — най-доброто, което можеше да се купи с пари. Дори и за най-опитния крадец щеше да е по-лесно да взриви подобен сейф, отколкото да се опитва да го отвори. Просто нямаше да му стигне времето. Найт се нуждаеше от комбинацията. Трябваше му помощта на вътрешен човек. А вътрешният човек беше Ан.