Тя се обади в кантората на Найт в Чикаго. Секретарката й каза, че е заминал извън града по работа. Щял да потърси Ан, когато се върне след две седмици. Записа името на Ан и й благодари, че се е обадила.
Джоузеф Найт не потърси Ан. Тя притеснено изчака да минат двете седмици, после отново се обади в кантората му.
Този път секретарката вежливо я уведоми, че Джоузеф Найт отсъства извън страната и я попита защо го търси. Ан отказа да й отговори.
При третото обаждане седмица и половина по-късно получи същия отговор.
Ан разбра, че секретарката я лъже.
Найт беше в Ню Йорк. Беше дал на секретарката си изрични указания по никакъв начин да не допуска Ан Рицо на среща с него.
Това й докладваха детективите, които Ан бе наела, за да открият Найт и да разберат защо не й се обажда.
Даде на детективите допълнително възнаграждение и им нареди да продължат да наблюдават Джоузеф Найт отдалеч. Искаше да знае къде се намира, с кого е и какво прави. По всяко време. Беше намислила нещо.
„Ти още не знаеш, Джо, но аз ще се омъжа за теб“, каза си тя замислено.
12
„Дейли Варайъти“, 12 юли 1936 г.
„Ив Синклер, най-младата и вероятно най-талантлива сред изпълнителките на главни роли в Холивуд, пожъна триумфален успех с първия си самостоятелен филм «Най-младото сърце», където играе ролята на прелестна млада жена, която се омъжва по любов въпреки интригите на два упорити рода.
Няма актриса след Лилиан Гиш, която да е предизвикала такива хвалебствия от страна на критиката на толкова крехка възраст. Не друг, а самият Харъл Кийтън от «Ню Йорк Таймс» приветства госпожица Синклер като «осемнайсетгодишен гений с красотата на Карол Ломбард и дълбочината на Бети Дейвис». Не знаем друга актриса да е встъпвала в нов етап от кариерата си по-сензационно от Ив Синклер в «Най-младото сърце».
Говори се, че превъзходната й игра, съчетана с необявени проекти за бъдещи филми, са й донесли нов договор с «Уърлдуайд Пикчърс». Това е едно малко чудо. Детето звезда, което на осем години си създаде име и продължи нагоре, за да се прочуе в цялата страна с безупречната си игра в популярния, но обречен на гибел сериал «Джил и Джони» с Томи Валънтайн, от години показва всички признаци за голям актьорски потенциал. Някои наблюдатели се опасяваха, че дългата й съвместна работа с изпадналия в немилост Валънтайн ще хвърли сянка върху собствената й кариера, но тя сложи край на всякакви догадки от този род с блестящия си нов филм.
Ще успее ли Ив Синклер да спечели тази година «Оскар» за най-добра женска роля? Без съмнение крехката й възраст и недотам високите качества на «Най-младото сърце» като филм ще й отнемат тази чест. Но никой в бранша не ще забрави великолепната й игра, а още по-малко студио «Уърлдуайд Пикчърс», което според някои сведения току-що е заплатило със седемцифрена сума изключителното право да използва Ив в следващия етап от невероятната й кариера.“
Ив Синклер седеше в кантората на адвоката си Крейг Джанъс от престижната холивудска правна фирма „Джанъс, Хъбърд и Ийзън“.
Беше се разположила удобно в едно от големите, кожени кресла, предназначени за важни посетители, облечена в класически ленен костюм с бижута от бяло злато, специално изработени за нея от „Сибил Бенетън“ в Холивуд.
Тя гледаше към Крейг Джанъс — почтен господин, надхвърлил шейсетте, който работеше в правната фирма от двайсет години. Ив бе ангажирала услугите му преди няколко месеца специално за този ден и бе възложила на фирмата му да уреди подробностите по новия й договор с „Уърлдуайд Пикчърс“. Свързването й с „Джанъс Хъбърд и Ийзън“ бе ключов момент в новия живот, който започваше като голяма кинозвезда.
Тя нито веднъж не погледна към останалите посетители в стаята.
Единият беше майка й.
Другият беше адвокатът на майка й.
Етел Форест, преди това Рой Касале, а още по-преди — госпожа Елиът Зоненбаум, не спираше да се усмихва на дъщеря си. Цял живот бе градила кариерата на Ив и искаше Ив да го помни.
Ала Ив нито веднъж не срещна погледа на майка си. Беше дошла сама и вече чакаше, когато госпожа Форест и нейният адвокат пристигнаха. От началото на срещата не бе отместила поглед от лицето на Крейг Джанъс.
— Нека започнем от фактите — заговори Крейг. — Както знаете, госпожо Форест, дъщеря ви Ив е вече пълнолетна. Навърши осемнайсет години. Според калифорнийските закони има право да контролира всичките си приходи като актриса. Вашето управление на делата й като неин законен настойник вече не е необходимо. Сега ще трябва да изработим ново споразумение.