Настъпи тишина. Адвокатът на госпожа Форест, хитър и доста схватлив холивудски юрист на име Луис Айзъкс, погледна косо към клиентката си, с което й напомни да мълчи.
Крейг Джанъс се усмихна.
— Бих искал да благодаря и на двама ви, че дойдохте — каза вежливо.
— За нас беше голямо удоволствие — обади се Луис Айзъкс. — Госпожа Форест желае само най-доброто за дъщеря си. Тя би искала да участва пълноценно във всяко ново споразумение.
Госпожа Форест отново се усмихна на Ив, но Ив продължи упорито да гледа адвоката си. Майката ясно съзнаваше, че това е лош признак, но въпреки това усмивката не слезе от устата й.
Тя с мъка сдържаше основателния си гняв. Проклинаше неотдавнашните промени в калифорнийските закони, които позволяваха на млади холивудски пикли да поемат управлението на финансовите си дела още на осемнайсет години. Според нея капиталите на едно дете би трябвало да се защитават от семейството му поне до двайсет и една годишна възраст, а ако е възможно, и по-нататък. Едно дете на осемнайсет едва ли може да се разпорежда със стотици хиляди долари. Подобна отговорност можеше да се възложи само на кръвни роднини, които се грижат за нея.
Госпожа Форест управляваше парите на Ив от самото начало, още когато Ив подписа първия си договор като безпомощно осемгодишно момиченце. Тя бе наставляваща дъщеря си, докато стана филмова звезда, което й бе коствало огромно количество време, пари, енергия и любов. Не виждаше по каква причина трябва да спре да го прави. И тя, и адвокатът й се надяваха, че на тази среща ще успеят да убедят Ив да ги упълномощи да продължат да получават дял от печалбите й и да ги управляват. Здравият разум и най-обикновеното чувство за благоприличие изискваха Ив да не изключва майка си от играта.
Майка й имаше и други причини за безпокойство.
Подобно на цял Холивуд и госпожа Форест знаеше, че Ив току-що е подписала с помощта на Крейг Джанъс договор с „Уърлдуайд Пикчърс“ за поне пет пъти по-голяма заплата от всичко, което бе получавала до този момент.
А това бяха много пари. Те щяха да свършат много добра работа на госпожа Форест.
През последните десет години Ив бе получила над един милион долара като актриса. Тези пари бяха поверени на майка й. Част от тях беше похарчила по самата Ив за дрехи, фотографи и така нататък. По-голямата част беше разиграла на борсата, както я посъветва вторият й съпруг, Рой Касале. Останалото бе употребила, за да живее в лукс в имението в Брентуд, купено със спечелените от Ив пари, и да пътува из Европа, където бе купила вила в Сардиния.
За съжаление със задълбочаването на Голямата криза госпожа Форест на практика бе разорена от загубата на стотиците хиляди долари, вложени на борсата. Най-вече тази беда стана причина за развода й с господин Касале. Рой бе любвеобилен, но безотговорен човек, който я увещаваше да влага пари в разни сделки, които често не бяха толкова сигурни, колкото той твърдеше.
Освен това Рой се оказа непоправим женкар. Това бе преляло чашата.
Не че госпожа Форест можеше да се похвали, че е идеалната съпруга. И тя си имаше малките прегрешения. Едно от тях бе забежката й с Дон Форест, агент по недвижими имоти от Лос Анджелис, който умееше да я развеселява. След раздялата с Рой тя се омъжи за господин Форест.
Скоро след женитбата, благодарение на процъфтяващата кариера на Ив, отново се появиха пари за неплатените сметки и дори останаха немалки суми. Следвайки съвета на третия си мъж, Етел ги вложи в някои много интересни спекулации с недвижими имоти по калифорнийския бряг.
Мислеше, че натрупва наистина голяма сума от спестявания за себе си и разбира се, за Ив. Ала се оказа, че Дон играе нечестно на пазара за недвижими имоти. През последната година понесе сериозно поражение с някои от инвестициите на Етел и тя на практика пак беше без пукната пара.
Разбира се, отчасти самата Етел си бе виновна за развитието на нещата. Беше похарчила големи суми за себе си, то се знае пак заради Ив. Тя смяташе, че като майка и нейна представителка трябва да живее нашироко. Тук влизаше имението в Брентуд, което водеше след себе си доста голяма ипотека. Тук бяха дрехите й от най-добрите холивудски модни къщи. Тук бяха и бижутата, и двата ролс-ройса, и вилата в Сардиния. На всичкото отгоре нито едно от тези неща не бе напълно изплатено.
Освен това Етел обичаше да играе комар. За нея това бе вълнуващо удоволствие, което й помагаше да забрави напрежението от отговорностите й като майка на кинозвезда. С Дон бяха прекарали доста нощи на рулетка и двайсет и едно в „Клауди“. Накратко казано, тя бе направила всичко, което една майка може да направи за дъщеря си, освен да сложи някоя кръгла сумичка настрана. Беше разчитала талантът на Ив да й помогне през усилните години и да я изведе до по-щастливи времена. След случката с Томи Валънтайн се бе поуплашила. Ала Ив, вярна на себе си, показа, че е борец, и стъпи здраво на краката си.