Луис Айзъкс прехапа нервно устни. Той знаеше много добре, че ако Ив Синклер реши да предяви иск към майка си за парите, пропилени в течение на години, на госпожа Форест лошо й се пишеше. Единственият шанс за майката, в случай че не успее да склони Ив с биене на чувства, бе в подходящ момент да излезе от играта. Трябваше да се сърди единствено на себе си за прахосничеството и за блудкавите си любовни авантюри.
Крейг Джанъс рязко се изправи.
— Ако няма друго, позволете ми още веднъж да ви благодаря за това, че дойдохте, и да ви пожелая приятен ден.
Той протегна ръка. Луис Айзъкс неохотно я стисна. После се обърна, за да изведе клиентката си от кантората.
Ала не беше толкова лесно да се отпрати Етел Форест.
— Ив, ти няма да направиш това! Посветих ти целия си живот! Целия си живот… Ти си ми длъжница!
Ив не отвърна. Крейг Джанъс застана между клиентката и посетителите си и леко ги побутна към вратата.
— Благодаря, че дойдохте — повтаряше той тактично. — Благодаря ви, благодаря ви…
Луис Айзъкс пошушна в ухото на майката:
— Ще поговорим затова отвън, мила. Успокой се, ще слезем долу и там ще говорим…
Ала госпожа Форест усещаше какво става. Целият й живот бе съсипан от неблагодарната й дъщеря.
— Кучка такава! — извика тя през рамо. — Ще те съдя до посиняване! Помни ми думите! Не можеш да ме оставиш без пукнат цент и да се отървеш безнаказано. Ще отнеса това до Върховния съд…
Вратата на кантората се затвори зад възпълното й тяло. От коридора долиташе гърмящият й глас, който изнасяше тирада на адвоката. Грозните звуци бавно заглъхваха. Ив гледаше вторачено през прозореца.
Когато всичко затихна, тя се обърна към Крейг Джанъс.
— Това ли е? Свободна ли съм вече?
— Като птичка, госпожице Синклер — усмихна се адвокатът. — Вече сте господарка на съдбата си. Поздравявам ви за това как умело поехте всичко в свои ръце през последните месеци. Доказахте, че сте истинска професионалистка.
Ив не даде вид, че е чула комплимента. Отново загледа през прозореца. Изразът на очите й бе толкова студен, че адвокатът отмести поглед.
— Какво ще стане с майка ми?
— Тя има доста сериозни дългове. Къщата, вилата, колите… И вече няма никакви авоари, след като я лишихте от доходи. Аз лично смятам, че ще трябва да продаде всичко, за да избегне фалит. Освен ако незабавно не се омъжи за богат мъж…
Ив го погледна в очите.
— А къщата?
Той отвори една папка на бюрото си и прегледа книжата в нея.
— Ипотеката е огромна и лихвата не е плащана от няколко месеца. Струва ми се, че това ще е първото, което ще ликвидира.
Ив стана. Изглеждаше свежа и красива в костюма си. Черното й палто бе преметнато през ръката й.
— Дръжте я под око. Когато я обяви за продан, предложете цена. Колкото може по-ниска, разбира се, но достатъчно висока, за да я накара да я продаде. Аз харесвам тази къща.
„Там израснах“, помисли си с горчива усмивка.
— Добре — каза адвокатът и си записа нещо. — Ще се погрижа за това. Има ли нещо друго, госпожице Синклер?
Ив гледаше през прозореца. От кантората се разкриваше прекрасна гледка към Холивуд с Уилшър Булевард на преден план и възвишенията в далечината.
„Сбогом, майко!“ Чакаше този миг от години и се надяваше, че когато дойде часът да нанесе своя удар, майка й ще има колкото може по-големи затруднения с имотите си. Сега мечтата й се сбъдваше. Етел Форест нямаше вече да споделя славата и богатството на дъщеря си. Щеше да прекара остатъка от живота си в съзерцание на състоянието, което бе изгубила благодарение на Ив.
Но задоволството на Ив от това, което бе сторила на майка си, вече избледняваше, изместено от тъмната решимост, която винаги изпълваше сърцето й при гледката на Холивуд. Това бе враждебен и опасен свят, пълен с умни и продажни мъже и жени. Но можеше да бъде завладян от всеки, чиято воля бе силна като нейния талант.
В този момент Ив Синклер бе готова за атака. Беше надраснала младежките изпитания. Беше изцедила докрай Томи Валънтайн, преди да го захвърли като мръсна дрипа, когато започна да й пречи. А сега се бе отървала и от майка си. Тя бе на прага на велика кариера, критици и публика бяха в краката й. Талантът й бе бляскав меч, наточен от дългогодишно търпение, упорит труд и опит. Можеше да унищожи всеки, застанал на пътя й. Имаше да върши още работа в света зад този прозорец.