„Опитайте се сега да ме спрете! — обърна се тя към слънчевите възвишения и забързания град от мечти. — Само се опитайте!“
13
През една ветровита декемврийска нощ, шест месеца след смъртта на Карл Рицо, Джоузеф Найт се прибираше в апартамента си в манхатънския Ъпър Уест Сайд, когато на пътя му се изпречи стройна фигура.
— Здравей, Джо.
Отначало не можа да познае Ан Рицо. Не приличаше на себе си. Нещо я бе променило. Очите й бяха поновому напрегнати, а тялото й бе странно, като на привидение. Въпреки това той отново бе поразен от необикновената й хубост, която сякаш още повече бе разцъфтяла.
— Радвам се, че те срещам, Ан. Какво те води насам?
Вътрешно той вече се готвеше за неприятности. Изражението на очите й бе красноречиво.
— Мога ли да вляза? — попита тя.
Джо се поколеба само за миг, преди да отговори.
— Разбира се.
Заведе я горе със себе си. В асансьора тя мълча. Дори не го погледна.
Когато влязоха в апартамента, Ан застана пред прозорците и се загледа в грандиозната гледка към парка и сърцето на Ню Йорк. Той бе купил жилището именно заради тази гледка. От върха на небостъргача Манхатън изглеждаше като приказна страна. Нечистотията и опасностите по улиците, покварата, стаена зад прозорците на всички тези офиси и жилища, оставаха невидими. Виждаше се само архитектурното великолепие на огромния град с бляскащите светлини и извисяващите се ръбове на сградите. Беше като поглед към човешките стремежи, изчистени от всичко грозно и продажно, което ги съпътства. Идолът без глинените му крака.
— Искаш ли да се съблечеш? — запита той.
Докато поемаше палтото, докосна раменете й. Нещо премина от нея към него, внезапно и силно като електрически ток. Това го привлече и същевременно отблъсна. Не я помнеше такава.
Когато тя се съблече, очите му се разшириха от изумление. Беше напълно гола отдолу. Прекрасното й тяло на балерина излагаше на показ безупречните си форми — нежните рамене, свежите млади гърди, плоският корем и дългите стройни крака — всичко, което можеше да покори сърцето на един мъж.
Тя се обърна и го погледна. Видя как голотата й го смути.
— Какво има? Забравил ли си как изглеждам без дрехи, толкова ли е къса паметта ти, Джо?
Въпреки сигналите за опасност, които звънтяха в подсъзнанието му, той я пое в обятията си и я целуна. После я вдигна в ръцете му тя бе като крехка статуетка — и я отнесе в спалнята си. Положи я на леглото и застана до нея, за да й се полюбува. Тя бе вторачила в него искрящите си от страст очи.
Той знаеше, че трябва веднага, на минутата да я изхвърли оттук. И въпреки това нещо в начина, по който го гледаше в голотата си, го привличаше неудържимо. Той също се съблече и легна до нея.
Целуна я. Усети как езикът й се стрелна в устата му и жадно го замилва. Неволно тялото му се възбуди, пенисът му потърси топлотата й. Влезе в нея, привлечен от страховита женска сила, която сякаш го поглъщаше и обсебваше. Половият й глад бе изумителен. Беше съвсем различна от младата жена, която бе прелъстил в Чикаго. Онази беше невинна, непорочна. С ласките си Найт бе събудил в нея потребности, каквито тя никога не бе изпитвала преди. И тя му бе отвърнала с желание.
Но отговорът й тогава бе искрен и момичешки. В момента в ръцете му имаше друго същество — стопроцентова жена, движена от неописуема страст, отдаваща се цяла и очакваща в замяна същото от него.
Тази промяна физически привличаше Джо. Настойчивостта на ласките й го възпламеняваше и той усети, че се възбужда до полуда. Накрая, когато не можеше вече да издържа, той я притисна силно и се отдаде на върховната наслада. Цялото му тяло потрепери. Чувстваше се изпразнен до дъно. Гърлото му пареше. Тя все още го прегръщаше. Чуя как мърка — тихо, издълбоко, с върховно и зловещо задоволство.
Дълго лежаха в тишината. Никой не проговаряше.
После тя се изви настрана и го погледна.
— Защо ме остави?
Джоузеф Найт вътрешно въздъхна.
— Защото трябваше — отвърна предпазливо.
— Какво искаш да кажеш? — запита тя. Красивите й гърди се раздвижиха, когато подпря глава на ръката си.