Джо едва сега осъзна, че е направил голяма грешка, когато я пусна в апартамента си. Явно го бе проследила дотук. Бе положила огромни усилия, докато намери нюйоркския му адрес.
— Трябваше да продължа напред — каза той. — Както и ти. И двамата имахме свой живот.
Тя поклати глава — красноречиво движение, наситено с пълно отрицание, сякаш бе казал нещо нелепо и детинско.
— Но аз те обичам.
Дълго време никой не продума. Ан го гледаше в очите и търсеше ефекта от думите си. Най-сетне мълчанието му й каза това, от което може би най-много се бе страхувала.
Погледът й стана неприветлив.
— Мислиш ли, че е толкова лесно?
Той я погледна в очите.
— Не е. Не беше лесно да се оправя с мъжа ти. Той се опитвате да ме разори. Нямах друг избор, трябваше да се защитя. Не беше лесно и да те оставя. Но и това трябваше да направя. Както ти казах, и двамата си имахме свой живот…
— Джо, ние го убихме — каза тя изведнъж. — Ти и аз. Ние убихме Карл.
— Не е вярно.
Тя отново поклати глава.
— Може би не ние насочихме ножа, но ние направихме така, че да се случи. Аз ти помогнах, а ти му го скрои така, че собствените му хора го унищожиха. Мислиш ли, че можеш толкова лесно да забравиш?
— Трябва — каза Джо, като я гледаше внимателно. — Карл си получи заслуженото. Това е. Край.
— Наистина ли, Джо? — запита тя, повдигайки една от тънките си вежди. — Наистина ли?
Той седна в леглото.
— Какво искаш да кажеш? Какви ги говориш, Ан? Какво искаш?
— Искам да се ожениш за мен. — Думите бяха изречени с измамно нисък глас, но подплатени с огромно убеждение. Прелестна в голотата си сред чаршафите, тя наистина имаше вид на страшна и коварна магьосница.
Джоузеф Найт напрегнато мислеше. Беше свикнал да си има работа с мъже. Познаваше силата и слабостите им, както познаваше себе си. Ала Ан бе създание от друга мая. Той никога не бе гледал на жените достатъчно сериозно, за да се замисля какво има в душите им. Сега пред него бе една от тях — разярена, тласкана от тайнствена сила, каквато той самият никога не бе усещал.
Той претегли думите си, преди да отговори. Разбра, че всякакви защитни маневри щяха да бъдат безсмислени. Ставаше дума за сериозни неща, за бизнес. Учтивият отказ нямаше да мине.
Затова Джоузеф Найт прибягна към стария си навик да мисли като бизнесмен. Тя бе направила първия ход. Беше минала през какви ли не трудности, за да го реализира, и щеше да го използва докрай. Той трябваше да й го отнеме. Това бе първото му правило и като бизнесмен, и като мъж. И щеше да го следва неотстъпно.
— Аз не те обичам, Ан. И не искам да се женя за теб.
Видя как за миг тялото й се сгърчи. Очите й широко се разтвориха. Сякаш някой я бе промушил с нож. Гледката будеше състрадание. Думите му я бяха изненадали.
Но Ан се съвзе.
Изразът на неизказана самота и отчаяние се стопи, изместен от предишния — на заинатената увереност.
— Ти уби мъжа ми.
— С мъжа ти стана това, което трябваше да стане — поправи я той. — Сега ти си свободна. Това е най-важното.
Тя отново поклати нетърпеливо глава, сякаш той нарочно се опитваше да я обърка с детински безсмислици, когато тя знаеше обективната, зрялата истина.
— Аз ти отдадох сърцето си, а ти уби мъжа ми. Трябва да бъдеш почтен, Джо, трябва да се ожениш за мен. Затова съм дошла чак дотук.
Джоузеф Найт се поколеба. Търсеше най-подходящите думи. Но такива думи нямаше.
— Не, Ан. Няма да го направя.
Очите й помръкнаха.
— Тогава ще те предам.
Той въздъхна. Не искаше да й причинява болка. Но трябваше да се брани.
— На кого ще ме предадеш? И за какво? Мъжът ти беше убит от членове на известен престъпен синдикат. Не съм им плащал за това, нито съм ги карал да го правят. Няма никакви доказателства, че съм свързан с тях. Не можеш да ме предадеш, Ан. А дори да го направиш, ще трябва да признаеш участието си. Ще свършиш в затвора.
— Аз вече съм затворница — каза тя.
Джоузеф Найт не можа да й отвърне.
Стоеше и я гледаше. Бе трогателна в голотата си, но и страшна в непоколебимостта си. Красивото й крехко тяло неестествено контрастираше с леденосините очи.
— Никога не съм ти казвал, че те обичам — каза той. — Никога не съм те молил да се омъжиш за мен. Нямам намерение да го правя и сега. Нищо не можеш да направиш, Ан.
— Напротив, мога! — изсъска тя и скочи към него от леглото.