Кейт послушно кимна. Той още веднъж я изгледа. Очите му бяха пълни с недоверие.
После я пусна.
— Освен това — засмя се — смяташ ли, че мога да те накарам да вършиш нещо лошо? Никога, малката. Това е просто бизнес. И недей да си мислиш, че искам да се сближиш много с това момче. Аз съм от ревнивите, помни го. Не! Ще му бъдеш само приятелка. Накарай го да те хареса, спечели доверието му. И ме остави да се погрижа за останалото.
Кейт погледна мъжа си в очите. Виждаше, че крие нещо от нея. Това, в което се забъркваше, не й харесваше.
Но нямаше избор. Бракът й бе всичко, което имаше на тоя свят, и той бе изложен на риск. Ако изгубеше Куентин, нямаше да има за какво да се захване.
Затова реши да се подчини, но първо искаше да се увери, че не е нещо лошо. Сама щеше да се погрижи за това.
— Добре — каза.
— Така те искам.
Куентин остана видимо доволен. Наведе се да я целуне. Ръцете му я обгърнаха и притиснаха. Тя почувства на устните си нежната му целувка, която бързо стана по-настойчива, когато той легна до нея на леглото.
Скоро ритъмът на страстта я накара да забрави за всичко останало.
Кейт действаше според указанията.
През една топла априлска привечер тя се срещна случайно на улицата с Кристофър Хетинджър. Беше научила пътя му до вкъщи на връщане от работа и двамата с Куентин бяха планирали как да привлече вниманието му. Когато младият мъж мина край нея пред един магазин, тя изпусна торбата с провизиите си.
— Сега ще ви помогна — каза той и се наведе да събере разпилените ябълки, консерви и хляб.
Тя го беше виждала само на снимки и отдалече. Беше висок, но слаб и нежен. От цялата му същност се излъчваше нещо мило и момчешко. Личеше, че и на мравката път ще стори.
— Толкова съм несръчна! — каза тя. — Не знам какво ми става. Цял ден изпускам разни неща.
— Мога ли да го нося вместо вас? — запита той, като държеше кесията. — С радост ще ви изпратя до вкъщи.
— Не, благодаря отвърна Кейт. — Много сте любезен. Много ви благодаря.
Макар че отказа, тя срещна очите му с усмивка, с която му показа колко би искала всъщност да приеме. Той също й отвърна с усмивка. Когато продължи по улицата с покупките, тя вече знаеше, че той няма да я забрави.
Седмица по-късно отново направи така, че да го срещне.
Този път беше по време на обедната му почивка. Обикновено той я прекарваше сам, далеч от магазина, на баща си. Тъкмо прекосяваше една градинка, когато тя мина покрай него.
И двамата спряха изненадано.
— О, вие ли сте? — каза Кейт.
— Вие ли сте? — повтори той.
За миг настъпи неловко мълчание, след което и двамата се засмяха.
— Е — започна той, явно събирайки смелост да я заговори. — Как сте?
— Много добре — отвърна тя. — Откакто ви срещнах, не съм изпускала нищо.
— Това е добре — каза той. — Изпускането може да излезе доста скъпо.
— Така е.
Отново настъпи мълчание. Тя вече знаеше, че през изминалата седмица той е мислил за нея. Можеше да го прочете в очите му.
— Слушайте! — започна той. — Сигурно съдбата има пръст в това, че вече два пъти се срещаме. Защо не обядвате с мен?
— Ами, аз… — Тя погледна встрани. — Не знам…
Когато усети, че тя се колебае, смелостта му намаля. После изведнъж се оживи.
— Разбирам. Не можете да приемете покана от човек, когото не познавате. Позволете ми да се представя. Крис Хетинджър.
Той протегна ръка.
Кейт с неохота я пое. Беше топла и мека.
— Кейт — каза тя. — Кейт Флауърс. — Послужи си с истинското си име в съответствие с указанията на Куентин. Не носеше халка. Бяха й наредили да накара младия мъж да мисли, че е неомъжена.
— Хубаво име — каза той. — Наричат ли ви Кейти?
Тя поклати глава.
— Е, добре тогава. Така или иначе, сега се познаваме. Можете да приемете покана за обяд от приятел, нали?
— Ами, май не бива… — каза Кейт. После, при вида на посърналото му лице, се усмихна. — Но защо пък не!
Той я заведе в малък ресторант в центъра на града, посещаван най-вече от дами, излезли на пазар. Кейт имаше чувството, че там не го познават. Изглеждаше объркан, но развълнуван от приключението, че е насаме с нея.
Помоли я да му разправи за себе си. Тя му каза, че е дошла от Стоктън, че е завършила гимназия и в момента е сервитьорка, докато си намери по-добра работа. Измисли цяла история за семейството си, твърдеше, че има баща и майка, които много обича, и обясни, че е напуснала родния си град заради кризата.