Невинността на Крис сякаш докосваше дълбоко у Кейт уязвима точка, дълго потискана. Колкото по-близка ставаше с Крис, толкова повече се съмняваше в собствения си живот.
Започна да вижда по-ясно каква важна роля играе сексът в нейния брак и се чудеше дали има нещо по-съществено, което да я свързва с Куентин. Осъзнаваше, че Крис притежава нещо различно, което можеше да предложи на една жена. Той предлагаше сърцето си, доверието си, искреността си. Това бяха неща, чужди на Куентин. Когато говореше за бъдещето на Крис с Джейн, Кейт се чувстваше все по-самотна, защото като отваряше тази врата пред себе си, Крис сякаш я затваряше за Кейт.
Тя откри, че започва съзнателно да ревнува от Джейн, която никога не бе виждала. Дори започна да строи въздушни кули, в които се виждаше по някакъв начин свободна, а Крис женен за нея. Колко различен би бил животът й тогава!
Имаше съблазнителни, мъчителни сексуални фантазии, свързани с него. Повече от всякога бе убедена, че е девствен. Чистотата му бликаше от всяко негово движение. Тя се чудеше какво би било, ако стрелките на часовника се върнеха назад и тя самата бе още девствена. Ако за първи път й беше с Крис вместо с Куентин. Може би в обятията на Крис тя нямаше да се събуди за невероятната чувствена жар, която Куентин бе разпалил в нея. Но може би щеше да изпита нещо по-изтънчено и по-ценно?
Тези мисли я тревожеха. И тя отново се оплака на Куентин.
— Не мога повече така. Той прекалено много ми вярва. Опитва се да ми стане близък. Искам това да приключи.
Но Куентин изглеждаше възхитен.
— Колкото по-близък ти стане, толкова по-добре. Вярвай ми, наистина помагаш на момчето. Карай така и му давай кураж. Точно това искам от теб. И не се притеснявай. Каквото и да направиш, няма да навреди.
И я целуна страстно. Топлото усещане на прегръдката му и вкуса на устните му върху нейните уталожиха притеснението и заглушиха скрупулите й поне за момента.
Април премина в май, май в юни.
Крис Хетинджър покани Кейт на специален излет. Щяха да ходят на някакво тайно място, което той знаеше от малък.
— Една ливада с няколко дъба сред пасищата. Никой, освен мен не знае за нея. Сигурен съм, че ще ти хареса.
Тя приготви обяда за излета под зорките очи на Куентин.
— Дръж се добре — каза й той. — Аз излизам извън града за през деня и през нощта. Ще се върна късно. Приятно прекарване.
Срещнаха се с Крис в града и той я закара на полето, сред фермите и овощните градини. Паркира на един черен път между две ливади и отидоха пеша до мястото, за което й бе говорил.
То наистина бе прекрасно. От ливадата се откриваше тиха долина с пасища, осеяни със сънени крави. Във въздуха се носеше лятна свежест. Тревата под босите й крака беше мека. Ветрецът любовно галеше страните й.
— Тук е чудесно! — каза тя, докато Крис просваше одеялото на тревата. — Водиш ли и Джейн?
— Още не съм. Когато бях малък, идвах тук да размишлявам. Пазех мястото само за себе си — усмихна се той. После добави: — Ти си първият човек, на когото го показвам.
Дълго седяха мълчаливо. Кейт легна по гръб и се загледа в клоните на дърветата, които се поклащаха над главата й от лекия ветрец. Крис легна до нея.
— По-рано мислех, че облаците ми говорят — каза. — Мислех, че ми разказват някаква приказка.
Тя се усмихна.
— Аз пък мислех, че когато се поклащат, дърветата говорят на вятъра. Винаги съм мислила, че шепотът на листата е някакъв език. Както и стенанието наклоните. Някои дървета са по-тъжни от други…
— Какво ще кажеш за ей това? — запита той и посочи големия дъб.
Тя се усмихна.
— Щастливо е, понеже сме тук и го гледаме.
— Може би е щастливо, понеже сме заедно — каза Крис.
Обърна се на една страна и я погледна. Тя се усмихна.
Той изглеждаше смутен.
— Какво има? — запита Кейт.
— Времето изтича — отвърна той. — Скоро ще последвам съвета ти и ще се сгодя официално. Когато това стане, няма да е много прилично да имам приятелка. Не знам какво ще правя без теб.
Сините му очи я гледаха тревожно и от това Кейт почувства странен и тъжен копнеж. Искаше й се да го бе срещнала много по-рано.
— Сега сме заедно, нали? — каза тя. — Това все пак е нещо.
Той кимна.
— Но аз не искам то да свършва. Не мога да си представя живота без теб, Кейт. Звучи смешно, понеже не те познавам достатъчно дълго, но е истина. По-скоро бих си отсякъл дясната ръка, отколкото да живея без теб. Ти ме правиш щастлив така, както никога досега не съм бил. Не искам да го изгубя.