Но тези чувства я изпълваха и с ужас, защото тя знаеше, че е направила нещо грозно и измамно, изгубвайки контрол над себе си в прегръдките на Крис. Едва ли можеше да се ласкае, като се сравняваше с девственица. По-подходящо сравнение за поведението й бе дума, която не се осмеляваше да назове.
Куентин сякаш усети промяната у нея. Държеше се хладно. Когато бяха заедно, изглеждаше умислен. И не я търсеше в леглото. Тя се питаше дали виждайки върха на айсберга в нея, той съзнаваше, че не ще е способна да му отвръща както преди. Във всеки случай бе доволна, че не я докосва. Усещаше тялото си тъй различно, тъй ново, че й се искаше известно време да бъде сама със себе си.
И да се види отново с Крис. Не беше толкова безочлива, че да го потърси първа след случилото се. Той трябваше да я потърси, трябваше да й покаже, че наистина мисли за нея, че наистина в това, което бе станало, е участвало и сърцето му. Кейт направо си втълпи, че му принадлежи.
Няколко дни след случката на ливадата Крис я потърси.
Обади й се в ресторанта на единствения телефон, който му бе дала.
Гласът му бе страшно развълнуван.
— Кейт, аз много мислих — започна той. — Обичам те. Искам да се оженя за теб.
Кейт бе така слисана, че дори не можа да намери думи, за да му отвърне.
— Знам, че това е сигурно удар за теб след всичките ми приказки за Джейн — продължи той. — Но ти трябва да ми повярваш, Кейт. Аз искам теб. Ти си всичко, което искам на тоя свят. Обичам те, Кейт!
Тя се мъчеше да измисли какво да му каже. В практически смисъл предложението му бе истинска катастрофа. Доказателство, че е отишла твърде далеч в хитрините си, че е играла прекалено добре ролята си. И все пак в сърцето й то бе като сбъдната мечта, престъпна мечта, която не е трябвало да лелее.
— Моля те, Крис, недей! Ти всъщност не ме познаваш. Просто проявяваш благородство заради станалото между нас. — Трябваше да говори шепнешком, за да не я чуят другите сервитьорки. — Не ми дължиш нищо, вярвай ми!
— Да ти дължа! — възкликна той. — Кейт, та аз те обичам. Не можеш ли да разбереш? През целия си живот съм гледал не където е трябвало. О, Кейт, бил съм толкова сляп, толкова глупав… Но сега виждам всичко. Моля те, не казвай не! Кажи, че ще помислиш.
Кейт беше пребледняла. Слушалката се тресеше в ръката й. Чувстваше се като престъпник, заловен на местопрестъплението.
— Ъ… — запъна се тя.
— Само кажи, че ще помислиш — настоя той, а искрената радост в гласа му късаше сърцето й. — Или не, не казвай нищо. Утре ще се срещнем да обядваме. Тогава ще говорим. Съгласна ли си?
С надеждата, че ще се отърве поне засега, Кейт прие. Реши, че цяла нощ ще мисли и ще намери някакво обяснение, с което да го заблуди. Това щеше да е една от най-мъчителните нощи в живота й. Но щеше да я понесе, както щеше да понесе и сърцераздирателната мъка да му откаже.
Тя окачи слушалката.
Другият ден беше петък, 13 юни. Дата, която Кейт щеше да помни до края на живота си.
Бе прекарала безсънна нощ и все още репетираше това, което щеше да каже на Крис, когато погледът й бе привлечен от съобщение в сутрешния вестник.
Смърт на местен мъж
„Снощи почина местен мъж, чието семейство от много години се слави като една от основните финансови опори на Сан Диего. Според полицията става дума за самоубийство.
Кристофър М. Хетинджър, 23-годишният син на бизнесмена Джъд Хетинджър, основател и президент на «Хетинджър Инкорпорейтед», бе намерен мъртъв в къщата си в Ла Хойа от родителите си рано сутринта в петък, когато се връщали от прием. Починал е от огнестрелна рана в главата, очевидно нанесена със семейния револвер, намерен до тялото му.
Кристофър Хетинджър е работил като помощник-управител в «Хетинджър». Завършил е Пансиона в Ексетър (1932 г.) и Станфордския университет (1936 г.). Освен родителите си той оставя две сестри, Джудит и Шийла.
Погребалната служба ще се състои в параклиса на погребална служба Тен Фюнеръл в понеделник, 11 ч. сутринта.“
Кейт държеше вестника с вледенени ръце и препрочиташе съобщението. Нищо не разбираше. Но я изпълваше със смъртна, парализираща уплаха, както и с почти непоносима мъка.
Не можеше да се сети за никаква причина, която би накарала Крис да посегне на живота си. Та нали едва вчера, когато й направи предложение, бе изпълнен с безгранична радост? Какво можеше да е станало през тези няколко часа, за да го накара да се самоубие?