Усмивката на Куентин стана още по-зла.
— Откъде да знам, че ще ми услужиш по такъв специален начин, скъпа? Та ти надмина всичките ми очаквания. Надмина всичките ми надежди. В края на краищата аз ти казах да не се сближаваш прекалено много с него. Казах ти, че съм от ревнивите. Но ти ме учуди. Отиде докрай. Пак добре, че бях изпратил човек да ви снима. Изпълнението беше прекалено хубаво, за да отиде напразно.
— Ти… си ме следил? — запита Кейт.
Той кимна.
— Ти си идеалната любовница. Като погледна тия снимки, мога да се закълна, че си била влюбена в момчето. Да, по дяволите! Изглеждаш досущ като влюбена млада дама. Човек би казал, че точно на теб са ти пръснали джанката на оная ливада.
Думите му продължиха да се леят с жлъч, породена от безкрайната му злоба.
— Трябва да призная, че тия снимки ме накараха да ревнувам. Погледнах ги и си казах: „Това е то жена ми“. Точно това си казах, малката. „Това е жена ми, която се ебе с онова момче!“ Да, наистина. Както ти казах, никога не съм те виждал такава, когато си с мен. Никога.
Кейт не продума. От очите й се лееха сълзи. Държеше снимката, без да я гледа. На нея бе последният й спомен от Крис Хетинджър, последният път, когато го бе видяла жив.
— И така — продължи Куентин, — когато показах снимките на дядката, той много се зарадва. Получи точно каквото искаше и дори повече. Не му оставаше друго, освен да изправи синчето си пред фактите. То нямаше да има накъде да мърда и щеше да развали годежа и да се ожени за тая, която татето му е избрал. И така, на мен ми платиха добре за труда, аз се сбогувах с татето и дим да ме няма.
Куентин смачка фаса си и скръсти ръце със задоволство. Явно се радваше на страданието на жена си.
— Разбира се, не можех да се задоволя с това. Защото, мила моя, и ти самата не се задоволи с приятелските отношения с малкия, нали така? Не само, че се наеба с него, но и го накара да хлътне по теб, нали така? Не съм толкова глупав, малка моя Кейти. Знам какво стана между вас. А снимката струва повече от всички думи на света, нали така? То си е ясно като бял ден. Всеки ще го види.
Той се усмихна.
— Та значи снощи направих едно малко посещение на младия господин Хетинджър. Съобщих му, че си ми жена. Разказах му достатъчно затова, което бяхме намислили, за да разбере каква долнопробна измамница си ти. Прие го много тежко. Да ти кажа, съжалих го. В края на краищата аз си знам какво значи да разбереш, че жената, която обичаш, е долнопробна курва, лъжкиня, фалшива и измамна малка мръсница, която прави каквото й отърва, без да мисли за никого…
Кейт се бе свила на леглото, извърнала очи, сякаш за да се защити от безпощадните му думи. Сълзите й капеха по възглавницата.
— Останалото е история — продължи той, като сочеше към разпръснатия по леглото вестник. — Разбира се, нямах намерение да правя нищо лошо на малкия Крис. По дяволите, никой от нас не иска да прави нещо лошо, когато играе игричките си, нали така? И ти не искаше да правиш нищо лошо, когато си играеше игричката с Крис миналата седмица, нали? Просто си прекарваше царски. Малък пикник за двама. Не, ти не си искала някой да умира. Не и ти, малката…
Кейт не бе в състояние нито да помръдне, нито да продума. Целият ужас на това, което бе сторила, и на това, което Куентин бе извършил, избухна в нея като взрив.
Куентин все още я гледаше.
— Е, няма ли и ти нещо да кажеш?
Тя нямаше думи. Не само че един невинен младеж бе мъртъв заради нея. Животът, който бе живяла с Куентин, бе свършил. Всички илюзии, които така несигурно я бяха крепили от деня, когато напусна къщата на Юъл Стимсън, бяха вече изгубени. Тя се носеше без посока по течението, сред отломките от този погубен живот, а вестникът, и снимките, разхвърляни по леглото, бяха доказателство, че си е заслужила всичко.