Куентин сякаш осъзнаваше дълбочината на наказанието, което й налагаше, и ликуваше.
— Май ще трябва да събираме жертвите — каза Куентин, наслаждавайки се на метафората си, и хвърли поглед към вестниците и снимките по леглото. — Трябва да сложим кръст на миналото, скъпа. Станалото станало. Приятелчето ти е мъртво и нищо не може да го върне.
Той коленичи на леглото и се примъкна към нея.
— Обаче — добави нежно — все още имаш мен.
Избута хартиите настрана и поглади с ръце униформата й. Тя не отвърна на ласките му. Беше като вцепенена.
Той бавно напипа края на полата й и започна да я вдига, докато стигна до жартиерите. Откопча чорапите и ги смъкна. После намери ципа и съблече униформата. Докато сваляше дрехите й, тя лежеше с празен поглед. Когато остана по сутиен и пликчета, той я огледа. Протегна бавно ръка, докосна гърба й, изписа с пръст една буква и каза:
— Сега ще те жигосам. И — изневяра, Р — развратница.
Разкопча сутиена й. После я обърна по корем и смъкна пликчетата й. Пред очите му се откриха изваяният й кръст, пухкавият окосмен триъгълник, който му бе доставял толкова често удоволствие, откакто се бяха оженили, и който бе станал причина младият Крис Хетинджър да изгуби живота си, а те да достигнат дотук.
— Все още имаш мен, Кейти — прошепна той. — Все още си имаш кой да те ебе.
Бавно и жестоко я възседна откъм гърба и проникна в нея. Усети как вдървеното й тяло потрепери и разбра, че това е последният съкрушителен удар по достойнството й. Започна методично да я работи, наслаждавайки се на собствената си жестокост.
— Ето така — шептеше той и гърлото му гореше от възбуда. — Бебчето иска това, нали? Вие, женските, сте всичките еднакви, нали така? Обичате да се забавлявате и не ви пука къде и с кого. Прав ли съм? Прав ли съм?
Погледна към леглото и зърна една от снимките, на които тя бе в прегръдките на Крис Хетинджър. Унесеният екзалтиран израз на лицето й го накара да пламне и той навлезе по-дълбоко в нея, като с всяко движение се ожесточаваше и възбуждаше все повече от властта си над нея и от отчаянието й.
— Нищо не може да го върне — изсъска. — Никога. Защото ти го уби — все едно, че си натиснала спусъка. Никога, никога, никога…
При тези думи семето му се пръсна в нея. Тихото й хлипане се съедини със стоновете му в тишината на стаята. Тя лежеше гола и жалка под него, а сълзите й капеха по възглавницата. Без да каже нищо, Куентин стана от нея, оправи дрехите си, хвърли един поглед в огледалото и излезе от апартамента.
Куентин не се прибра цялата нощ.
Прекара вечерта в пиене и накрая преспа с една приятелка в апартамента й. Искаше, ако може, да накара Кейт да ревнува, да я накара да изпита самотата си и чувството за вина. Може би утре нямаше да е толкова строг с нея. Ала за тази нощ искаше тя да страда.
Върна се вкъщи в десет часа на другата сутрин, почти двайсет и четири часа след разправията за самоубийството на Крис Хетинджър.
Кейт си бе отишла.
В апартамента нямаше и следа от нея. Беше си взела дрехите, гримовете, малкото лични вещи. Бе взела и изобличителните снимки, на които беше с Крис, както и вестника.
Куентин бе поразен от тоталното й заминаване. Не бе оставила нищо след себе си.
Той разбра, че го е напуснала завинаги.
Седна и запали цигара. Огледа апартамента. Очите му обходиха малката ръждясала печка, където Кейт му готвеше, миниатюрната баня с капещия кран, грозните стени, нащърбената боядисана маса и издънената пружина.
Той живееше тук. Това бе домът, който бе създал за жена си, която го бе напуснала. Долнопробна и мизерна квартира за долнопробни и мизерни хора.
Смътно съзнаваше, че Кейт никога не се бе вградила в този живот. Въпреки бедността, младостта и невежеството й, в нея имаше тайнствен аристократизъм, който го бе привлякъл и го бе накарал да я желае. Същият аристократизъм го бе карал да се чувства неловко, след като се ожениха, понеже разбираше, че това е нещо, което самият той не притежава, което не притежаваше ни една от жените, които бе познавал.
И сега виждаше, че същото това нещо е станало причина за изневярата й. Нейната изневяра не беше само физическа. Отдавайки се на младия Хетинджър, тя бе изразила стремежа си към нещо, което Куентин никога не можеше да й даде.