Мелани не беше кой знае колко умна, но имаше гордост. Плътските й прегрешения бяха незначителни и тя се гордееше, че се пази непокътната за бъдещия си жених. Можеше и да кривне от правия път, ако някой мъж се отнесеше с нея достатъчно нежно и уважително, ала за нищо на света нямаше да го направи за някакъв си вонящ на мазнина готвач за бързи поръчки на име Ролф.
Нещата вървяха от зле по-зле. Ролф, пламнал от желание, което не можеше да утоли, обсаждаше Мелани, която не знаеше как да се отърве от създалата се ситуация.
Веднъж, малко преди да затворят, готвачът прехвърли чертата, след която вече нямаше връщане назад. Беше издебнал Мелани, която си сваляше униформата и се преобличаше в дъното на кухнята. Поглъщайки жадно с очи дългите й, стройни ръце, твърдите й гърди и кадифените бедра, той се нахвърли върху нея като разгонен бик. Преди да е успяла да се защити, я обви в прегръдките си, заобсипва я с разлигавени целувки и запритиска крехкото й тяло в слабините си. Дъхът й секна.
— Помощ! — изпищя тя. — Помогнете ми!
В този миг се разнесе силен звук, като удар от гонг. Бе тъй близо до Мелани, че ушите й писнаха. Ролф се строполи в краката й като безжизнена маса. Зад него стоеше Кейт с огромен чугунен тиган в ръка. Беше го цапардосала с всички сили по оплешивяващата глава.
Останала без дъх от борбата, Мелани се усмихна благодарно на спасителката си.
— Много ти благодаря. Не знам какво щях да правя, ако не беше дошла.
Беше полугола, а по бялата й кожа още личаха следите от страстните ръце на работодателя й.
— Пак заповядай — отвърна Кейт безразлично и пусна спокойно тигана върху гърдите на безчувствения си шеф.
— Опасявам се, че ще трябва да се махаме оттук — каза Мелани. — Когато се свести, ще ни уволни и двете, можеш да си сигурна.
Кейт сви рамене.
— Както кажеш.
Мелани захвърли униформата и извади цивилната си рокля от ръждясалото шкафче до стената.
— Знаеш ли какво — реши изведнъж Мелани. — Хрумна ми нещо.
— Какво? — попита Кейт.
— Хайде да идем в Холивуд.
— Холивуд?
— О, Кейт, моля те! — извика Мелани. — Винаги съм искала да отида. Но никога досега не ми е стискало да направя първата стъпка. Ако си с мен, ще успея. Няма ли да дойдеш?
Кейт почувства, че в думите на Мелани има нещо вярно. Мелани бе от ония момичета, които никога нямат смелостта да осъществят амбициите си, освен ако някой не ги подкрепи.
Трябваше бързо да реши. За нея не бе чак толкова важно накъде ще тръгне и с кого. Защо тогава да не направи на Мелани тая малка услуга?
Тя отвърза престилката си и я хвърли в лицето на безчувствения готвач.
— Тръгваме.
Същата вечер се качиха на автобуса за Лос Анджелис.
Кейт още не знаеше, че в това нощно пътуване тя не следва съдбата на Мелани.
Следваше собствената си съдба.
Книга втора
1
Джоузеф Найт остана в Холивуд.
Само че вече не бе обикновен турист или кино дилетант. Имаше определена цел. Градът не го интересуваше. Той потъна в дебрите на филмопроизводството с намерението да стане един от големите специалисти по този въпрос.
Изучи из основи финансовите характеристики на най-големите студиа. Бързо се запозна със заплетения правен кодекс, който се беше развил през последните двайсет и пет години, за да обслужва, висшия финансов свят в киното. Проследи творческия път на Майер, Толбърг, Уорнър и Сам Голдуин от корените им като синове на дребни търговци имигранти до издигането им на върха на славата и могъществото.
Освен това ходеше на кино.
Не само че изгледа всички филми, произведени от големите студиа (което само по себе си беше пълна работна натовареност, понеже всяко студио произвеждаше от петдесет до сто филма годишно), но и отиде в Холивудския филмов архив, където го заплениха силните творби на Д. У. Грифит, Ерик фон Строхайм, Кинг Видор и другите големи имена.
Изучи традицията на нямото кино от най-ранните едноролкови филми до великите мелодрами на Грифит като „Нетърпимост“ и „Раждането на една нация“. След това изучи преломния преход от нямото към говорещото кино и последствията му както за звездите, така и за сценаристи и режисьори. Разбра как киното е удържало на финансовия натиск на Голямата криза и на емоционалния ефектна крайната бедност върху естетическия вкус на публиката.