Тогава дойде време за големия му удар.
С бляскав ход, в който вложи цялата си ловкост и по-голямата част от парите си, Хейс успя да предума Мойра Талбът да напусне „Парамаунт“. Мойра бе млада кинозвезда със свежо лице, обвита в необикновен ореол от очарование и изтънченост. В „Парамаунт“ бяха премного заети с другите си кинозвезди, за да забележат възможностите й или да ги развиват, затова тя премина в „Континентал“.
Хейс незабавно хвърли цялата си творческа енергия в изграждането на кариерата й. Снима я в романтични комедии, исторически драми и семейни саги. Скоро публиката свикна с изтънчената й хубост и изящната й техника и тя се наложи, филмите й жънеха успех и пълнеха касите, а Хейс събра около нея нов екип от талантливи сътрудници. Послужи си с набъбналата си банкова сметка, за да привлече най-добрите режисьори, продуценти и сценаристи в „Континентал“, който скоро се прочу като „Кадилакът на холивудските студиа“.
Към 1936-а всичко, изгубено от „Континентал Пикчърс“ през годините на кризата, бе възстановено. Активите му съперничеха на най-силните конкуренти, а веригата от 650 театъра из цялата страна бе втора след тази на „Парамаунт“.
Проправяйки си умело път към върха, Брайънт Хейс успя да се наложи като доайен на американските филмови магнати. Заплатата му бе най-висока, лицето му и екстравагантното му имение в Бел Еър бяха известни на всички кинозапалянковци. Той се прочу като филантроп и стълб на калифорнийското висше общество. Никой не си спомняше за миналото му на млад кинаджия, до неотдавна с мъка изкарвал хляба си, или за произхода му от бедните квартали на нюйоркския Лоуър Ийст Сайд.
Брайънт Хейс бе успял.
Днес „Континентал Пикчърс“ се славеше с неизменно високото качество на филмите си и с касовия им успех. Въпреки че студиото не можеше да се похвали с особена оригиналност на продукцията си, постъпленията в касите говореха красноречиво. На публиката се нравеха разкошните костюми, внушителните декори и оптимистичните хепиенди на „Континентал“.
Филмовите звезди на студиото бяха известни във всяко кътче на страната. На върха на листата стояха Мойра Талбът и изпълнителят на главни мъжки роли Гай Лавъри, снимал с Мойра четири филма. Клюкарските колони от години наред разпространяваха слухове за извън екранна любов между двете звезди, която скоро можела да завърши с брак. Мойра и Гай бяха любимците на цяла Америка. Рекламният отдел на „Континентал“ бе на седмото небе.
Зад кулисите Брайънт Хейс бе също тъй безмилостен и амбициозен, както и преди петнайсет години. Не жалеше средства, за да измества конкурентите си и ако му се удадеше случай, да провали и най-добрите им планове. Управляваше холивудския клон на „Континентал Пикчърс“ с желязна ръка. Единствената заплаха за властта му бе председателят на управителния съвет на корпорацията в Ню Йорк, опасен финансист на име Арнълд Спек. Спек бе обсебил мястото в управителния съвет, след като се бе сдобил с голям пакет акции в корпорацията и благодарение на умението си да инвестира, бе учетворил филмовите активи през последните пет години. Брайънт Хейс можеше да се фука колкото си иска с пищния си живот в Бел Еър, но стигнеше ли се до даване на обяснения, трябваше да се отчита пред Арнълд Спек. Двамата от край време не се обичаха. Хейс смяташе Спек за най-обикновен мошеник от Уолстрийт, а в очите на Спек Хейс бе позьор и холивудски шарлатанин.
Хейс бе убеден, че Спек има намерение да го унищожи един ден. Хитрият финансист само чакаше да стане нещо, за да нанесе смъртоносния си удар. Но поредицата от касови успехи, реализирани от Хейс, го правеше неуязвим за тайните интриги на Спек. Името му бе всеизвестно. Мястото му в „Континентал Пикчърс“ бе осигурено.
Хейс бе недостъпен, изолиран от публиката и дори от собствените си кинозвезди чрез цяла фаланга от помощници. Говореше се, че в цял Холивуд с него било най-трудно да се срещнеш. Той вършеше основната част от работата си в своя дом в Бел Еър и ходеше в кабинета си в Кълвър Сити само в тържествени случаи.
Днес обаче Брайънт Хейс щеше да приеме посетител.