Джоузеф Найт се усмихна и поклати глава.
— Аз не се интересувам от продажба на права, господин Хейс. Искам да ми се плати като на автор и копродуцент, както и процент от печалбата.
Хейс кимна, оценявайки ума на посетителя си. Найт трябваше да е последният глупак, за да се съгласи да продаде идеята си.
— Добре — каза. — Ще предам предложението ви на хората си и щом вземем решение, ще ви уведомим. Какво ще кажете?
Найт се наведе напред.
— Не че не ви вярвам, но бих искал да имам някаква гаранция…
И погледна към ръкописа на масата.
Хейс се усмихна.
— Разбира се. Юристите ми ще се свържат с вас към края на седмицата. Ще бъдете напълно защитен, уверявам ви.
Джоузеф Найт стана.
— Благодаря ви, че ме приехте. Вие сте важен човек, но отделихте време, за да ме изслушате лично. Няма да го забравя.
— Напротив — усмихна се Хейс, — точно това ми е работата. Аз непрекъснато търся хубави идеи. А не можем винаги да ги получим от собствените си хора. Аз ви благодаря, че се обърнахте към нас.
Бе време да се сбогуват и да се разделят. Джоузеф Найт знаеше, че шансът му е бил предоставен. Като търговец бе направил каквото можеше. Срещата бе приключила.
Неочаквано разговорът им бе прекъснат.
Една невероятно красива млада жена на не повече от двайсет и две-три години, облечена в оскъден бански костюм, бързо се приближи до басейна и се гмурна във водата.
Когато излезе на повърхността, тя забеляза двамата мъже.
— Не ви видях — каза. Водата се стичаше от косата й по крехките й рамене. — Съжалявам, че ви прекъснах разговора.
— Напротив — усмихна се Хейс. — Дария Кейн, запознай се с господин Найт. Тъкмо обсъждахме някои делови въпроси.
Младата жена хвърли небрежен поглед към Джоузеф Найт, без да му подаде ръка. От нея лъхаше хладен нарцисизъм. Това не го учуди. Имаше удивително съвършено тяло. Стройни ръце, красиво закръглени гърди, тънка талия, тесен гръден кош и добре оформени хълбоци, от които се спускаха най-фантастичните крака, които бе виждал.
Тя гледаше към Джоузеф Найт, сякаш очакваше той да припадне от вида й. И понеже това не стана, се обърна към Хейс.
— Няма да ви преча повече. Само исках да се топна набързо, преди да изляза.
Тя протегна ръка назад и в този миг смачканият дребен прислужник като по невидим даден знак се появи и й подаде пухкава хавлиена кърпа. Тя започна да се изтрива. Тялото й се извиваше с нескрита чувственост, а капчиците вода от басейна се плъзгаха по копринената й кожа.
После спря и се вгледа в кърпата.
— Карл, тази кърпа е мръсна. Я погледни!
И с патрицианско презрение я подаде на прислужника, който смирено я пое.
— Съжалявам, госпожице. Ще ви донеса друга.
Човекът имаше толкова изпаднал вид, че никак не беше чудно кърпата да се е изцапала от допира с него.
— Къде отиваш? — обърна се Хейс към Дария, която стоеше пред него почти гола, а неизтритата вода се стичаше по раменете и между гърдите й. В този миг на Джоузеф Найт му хрумна, че си е послужила с номера с мръсната кърпа, за да му демонстрира великолепното си тяло, докато прислужникът донесе друга. Наистина изглеждаше изумително по бански.
— Отивам на пазар — отвърна тя. — И Сади ще дойде.
Във въпроса на Хейс се отгатваше ревност въпреки усилието му да я прикрие. А в отговора на момичето се четеше нотка на послушание, както у всички момичета, които знаят, че любимият ги ревнува.
В този миг Джоузеф Найт си спомни какво бе научил за нея в проучванията си за Брайънт Хейс.
Преди две години Хейс я бе открил в едно малко независимо студио и тя бе подписала договор с „Континентал“. От този момент я готвеха за голяма кариера. Но според носещите се слухове плановете се бяха забавили, понеже момичето нямало талант.
Междувременно Хейс бе изпаднал изцяло под сексуалната магия на Дария. Тя живееше с него, задоволяваше физическите му нужди и го въртеше на малкия си пръст. Той й купуваше приказни тоалети и я водеше навсякъде със себе си. Бе болезнено ревнив, понеже остаряваше, а тя все още бе младо момиче. Цялата ситуация едва се крепеше в сложно равновесие. От нея имаше два изхода: тя можеше или да пробие и да започне филмова кариера, или да се омъжи за Хейс. И в двата случая имаше изгода и тя го знаеше. Междувременно трябваше да се примири с ревността и собственическото поведение на Хейс. Може би си заслужаваше, ако се вземеше под внимание какво печели в замяна. Въпреки бездарието си беше протеже на най-могъщия човек в Холивуд. За момиче на двайсет и две в началото на жизнения път положението й не беше никак лошо.