Затова бе от изключителна важност в най-скоро време Хейс да постигне небивал касов успех, за да се утвърди веднъж завинаги като творчески ръководител на „Континентал Пикчърс“ и да принуди Спек да си стои в Ню Йорк, където му беше мястото.
Новият филм с Мюйра Талбът, предложен от Джоузеф Найт, бе ключът към тази цел. Това бе вълнуващ, бляскав продукт, който, ако се завършеше и се разпространеше както трябва, щеше да вкара милиони. Но филмът същевременно бе много скъп и изискваше огромни средства още от самото начало. Хейс трябваше да вложи цялото си умение, за да го продаде на съвета, понеже рискът бе грамаден.
Спек имаше повече власт от Хейс там, където бе най-важно — пред финансовите директори и акционерите на „Континентал“. Хейс се разкъсваше от яд при мисълта, че трябва да угодничи пред човек, когото ненавиждаше. Но при това посещение щеше да се наложи да го ласкае, да му прави вятър, да го придумва ловко да одобри началните разходи за новия филм. Щеше да бъде противно изживяване, но трябваше да го изтърпи. Най-вече поради тази причина той не искаше Дария да идва с него. Не можеше да смесва удоволствията с най-трудната част от работата си.
Но не му се и искаше да оставя Дария сама, понеже силно я ревнуваше. Тя бе разкошна жена, близо четирийсет години по-млада от него, и често го обземаха мъчителни фантазии за тайните й желания и скритите начини, по които вероятно се опитваше да ги уталожи. Затова, когато отсъстваше от къщи, той вземаше мерки тя да бъде строго наблюдавана.
На летище Лос Анджелис той нежно се сбогува с нея.
— Ще се върна след три дни. Наглеждай нещата.
— Ще ми липсваш — блеснаха големите й очи. — Обаждай се всяка вечер.
Трогнат от предаността й, той я целуна. Вкусът на езика й в устата му го възбуди. Но бизнесът си беше бизнес.
В този момент, както го целуваше, Дария погледна над рамото му и видя нещо, което я накара да трепне.
На десетина метра, от тях, в една от залите за заминаване, беше Джоузеф Найт, облечен в тъмносин костюм, в който загорялата му кожа поразителни изпъкваше. Бе сложил куфарчето си отстрани и спокойно я гледаше в лицето. Усмихна се едва забележимо и отново се наведе към вестника си.
Дария отчаяно затвори очи. Трябваше да се насили и да довърши целувката с Брайънт Хейс, сякаш нищо не се е случило.
— Какво има? — запита Хейс и я погледна внимателно.
— Нищо — увери го тя. — Просто не ми се иска да заминаваш. Връщай се бързо. И ми се обади довечера.
— Добре! — обеща той. — Пази се. И бъди послушна.
По този начин й напомняше, че я следи, и тя си го знаеше. Често й намекваше косвено за ревността си и какво ще я сполети, ако го измами.
Днес думите му звучаха особено убедително, понеже, докато го прегръщаше за сбогом, във всичките й сетива бе Джоузеф Найт.
След малко той тръгна, а тя му изпрати въздушни целувки.
Не посмя да се обърне да види къде е Джоузеф Найт, преди Хейс да е минал през изхода за самолета. През цялото време сетивата й пламтяха. Докато стоеше и махаше на Хейс, почти усещаше в гърба си тъмните пронизващи очи.
Накрая той замина.
Дария се обърна. От Джоузеф Найт нямаше и следа. Чакалнята, където преди малко седеше, бе пълна с пътници, но Найт не се виждаше никъде.
Дария излезе от летището трепереща и влезе в лимузината си.
— Вкъщи — каза на шофьора.
Дишаше тежко. Искаше да се прибере в стаята си, да изпие нещо силно и да се опита да забрави лудостта, която я обземаше.
Но не беше толкова лесно.
Изпи си питието, взе и успокоително, но не можеше да прогони от мисълта си образа на Джоузеф Найт. Виждаше изражението му от летището. Беше същото спокойно, изпитателно изражение, което имаше всеки път, когато го видеше. Но този път дълбоко в очите му ясно проблясваше пламъче, което недвусмислено й казваше, че той се забавлява. Неизвестно как той бе разбрал, че е преодолял защитата й, и сега се наслаждаваше на объркаността й.
Алкохолът и успокоителното не можаха да се преборят с пулсирането в сетивата на Дария. Тя прекара целия следобед вторачена в стените на стаята, в борба с обзелия я див кипеж. Въпреки че с разума си горещо ненавиждаше Джоузеф Найт заради спокойната му надменност и многозначителните погледи, тялото й лудо искаше да му принадлежи. Кожата й пламтеше. Връхчетата на гърдите й бяха нелепо настръхнали и болезнено чувствителни при допира на копринената нощница. А между краката си изпитваше болка, каквато не бе познала досега.