Но това, което разпалваше кръвта й, не бе просто физическото присъствие на Найт. То бе изразът на очите му и загадъчното му безмълвие. За разлика от другите мъже той не трябваше да предприема нещо или да говори, за да й каже, че я желае. Цялото му тяло го изразяваше така властно, така всепроникващо, че въпреки силната си гордост, тя осъзнаваше, че иска да се хвърли в краката му като робиня.
Непрестанно си го представяше как тихо влиза в стаята й в потайна доба, когато тя е сама — точно както сега — и я докосва с топлите си силни ръце. Усещаше целувките му, усещаше здравото и силно тяло, прилепено до нейното, и сладостното си отдаване. Представяше си го по стотици начини, но във всеки от тях присъстваше тайната й самота в спалнята и влизането на Найт, престъпното им смешение и сексуалната наслада, която сигурно единствен той знаеше как да й достави.
Тя се мята и въртя в леглото цял следобед, неспособна да потуши приливите на чувствен копнеж, които поглъщаха цялото й тяло. После стана, взе хладък душ и се облече за вечеря. Повика един приятел от студиото — рекламен агент на име Джон Дифенбак, на чиято компания можеше да се радва без страх, понеже беше хомосексуалист. Освен това знаеше, че Джон ще каже на Хейс за вечерята и Хейс щеше да се увери, че по време на отсъствието му Дария е била в сигурна компания. Така щеше да убие с един куршум два заека.
Вечерта мина приятно. Джон я удостои с приятни шегички за разни подвизи от кухнята на студиото, говориха и за новия проект, от който Брайънт Хейс така се вълнуваше. Дария се надяваше, че в него ще се намери и някоя роличка за нея. Джон я насърчи.
В края на вечерта той усмихнато си тръгна и Дария остана сама. Бе изтощена, затова пожела лека нощ на икономката и си легна. Знаеше, че прислугата е получила нареждане да я следи. Това бе цената, която трябваше да плаща като любовница на Хейс. Но никога нямаше да посмеят да влязат в спалнята й или дори да чукат след десет часа.
Щеше да остане насаме с мислите и бляновете си.
Почете половин час. После я обзе силна умора. Отказа се от борбата да потисне чувствата си и това сякаш привидно я успокои.
Дори сега, когато лежеше гола под завивките, гордостта я караше да ненавижда Джоузеф Найт, задето я бе довел до това състояние. Още повече, че ако се съдеше по присмеха в безразличните му погледи, той вероятно не бе изгубил и минута в мисли за нея.
Искаше й се да се измъкне тайно, да избяга от луксозния затвор на Брайънт Хейс и да намери мъж, какъв да е мъж, който да я начука и да я накара да се чувства жена. Може би тогава щеше да забрави за Джоузеф Найт и да си почине като хората.
Но този друг мъж щеше да е бледо подобие на мъжа, когото тя желаеше. Колкото и да се мъчеше. Дария не можеше да го отрече.
С тези влудяващи мисли в главата и с притъпени от успокоителното нерви тя най-сетне се унесе в тежък сън, смущаван от образа на Джоузеф Найт.
В тъмната нощ я събуди лекият допир на нечии устни до нейните.
Отначало не разбра къде се намира. Сънят й бе толкова отчетлив, че сякаш физическото усещане естествено произтичаше от него. Усещаше голата плът на Джоузеф Найт до тялото си, а устните му, които докосваха нейните, бяха присвити в същата непроницаема усмивка.
Целувката се премести към бузата й, към челото, клепките и отново към устните, изпращайки наслада към всичките й сетива. Тя започна да идва на себе си, но възбудата от съня я теглеше назад, към омайното чувство. Тялото й се напрягаше, за да приеме ласките на въображаемия любовник. В гърлото й се надигна стон.
Целувката отново бе на устните й, този път по-чувствена. В устата и се промуши гладък език и започна да я опознава. Все още объркана от съня си, тя обхвана с ръце здравите рамене.
Някакъв вътрешен глас й казваше, че е в обятията на Брайънт Хейс. Той бе тук, в леглото си, както обикновено. И тя вкусваше неговата целувка.
Но целувката не беше неговата. Това бе достатъчно, за да попадне отново във властта на съня си. Започна да забравя за Хейс. Нямаше нужда да мисли за него. Можеше с цялото си сърце да се отдаде на въображаемата тръпка, да чувства как сетивата й се устремяват към тайното желание, срещу което отдавна се бореше.
А когато целувката стана по-страстна, друг вътрешен глас започна да я предупреждава, че това не е сън. Всичко бе наистина. И целувката не идваше от възрастния Брайънт Хейс. Бе на млад и силен мъж, който се намираше в спалнята й.
Част от Дария почти се бе пробудила и въпреки това остатъкът от цялата й същност охотно се отдаваше на чувството, което стремглаво я обземаше. Тя прегърна любовника си, притисна го по-силно и се разтвори цяла, за да му се отдаде. Да чувства гладките му, здрави рамене, бе неописуема наслада. Зърната й се триеха в косматите му гърди. Бедрата й любвеобилно галеха хълбоците му. Най-сетне сънят й се сбъдваше и всичко бе по-прекрасно дори от най-смелите й мечти. В мислите и в тялото й беше Найт, Джоузеф Найт — истинският мъж, само за нея.