Събуди се от собствените си пламенни стенания.
Наистина не бе сама. В стаята наистина имаше мъж. Бе в леглото й, върху нея.
Очите й широко се отвориха. В тъмното не виждаше нищо. Идваше й да вика от страх.
Но вълшебната целувка още пареше устните й, а силните ръце я държаха нежно и всяко мускулче от тялото й се бе отпуснало в съня, за да го приеме. Не можеше тъй бързо да обуздае този прилив на страст. Трябваше да дойде на себе си.
Постепенно стаята се избистри и изплува над нея в лунната светлина, но детайлите се скриваха от тъмното тяло на мъжа в прегръдките й. Дланите й около гърба му се напрегнаха, но не помръднаха, за да го отблъснат.
Тя сякаш не можеше да намери себе си. Страстта и напрежението от съня й бяха изсмукали защитните сили, от които имаше нужда. Съзнанието й се бореше за яснота, ала сетивата й вече бяха победени.
Тя събра всички сили, потуши вълната от наслада, наляла крайниците й, и отблъсна любовника от съня си достатъчно далеч от себе си, за да види лицето му.
Дъхът й секна. Беше Джоузеф Найт.
Тя се разтрепери неудържимо, заблъска го по гърдите с още по-голяма сила и изсъска:
— Вие! Какво правите тук?
Шепотът й прозвуча отчетливо, но думите се запъваха и устните й трепереха, защото страстта бе по-силна от недоумението и яростта.
В нея имаше нещо комично — гола в леглото, заблъскала гърдите му със слабите си юмруци, а същевременно обвила любовно дългите си крака около кръста му. Побеснелите ръце го драскаха и го деряха, а долната част на тялото, още не разбрала за решението й да се съпротивлява, бе във властта на страстта.
Но дори и нежните ръце, които драскаха плътта му, не бяха съвсем решителни, понеже в движенията им имаше пламенност, която издаваше не само неохота. И той сякаш чувстваше, че тя се бори не само с него, но и със себе си и че победата му в съня й е била достатъчно голяма, за да изгуби сега.
— Шшш! — прошепна той и ръцете му я залюляха нежно.
Дария се люшкаше над ръба на тъмна бездна. И това продължи агонизиращо дълго. Към гнева й се прибавяше гордостта и тя искаше повече от всичко на света да изхвърли този натрапник, да повика прислугата, да се обади на Брайънт Хейс в Ню Йорк, да го накара да впрегне цялата ярост на могъществото си срещу това високомерно парвеню, срещу този отвратителен Джоузеф Найт. Но досегът до тялото му, съчетан със сладострастното въздействие на съня и кипежа, който я разтърсваше вече цяла седмица, изпиваше съпротивителните й сили. Ръцете й въстанаха срещу волята и започнаха да галят раменете му. Гневният вик в гърлото й прозвуча като похотлива въздишка. Кожата й пламтеше.
Той се възползва от този миг. Придърпа лицето й до своето и я целуна. Могъщи ръце обвиха гърба й и я притеглиха към това невероятно мъжко тяло, страстно устремено към нейното. Краката й още повече се разтвориха, за да го поемат, а гъвкавата женска плът се притискаше към коравата му сила.
В този съдбовен миг Дария изгуби битката. Тялото й вече не й принадлежеше. Ръцете й трепкаха по гърба му, зърната й нежно се жулеха в гърдите му. Езикът й се сля с неговия в трескавия танц на откритието. Слабините й престъпно се люшкаха и търкаха в неговите.
— Ах ти, мръснико! — простена тя. — Гаден мръсник!
Но беше твърде късно. Членът му бе усетил поканата, бе разтворил очакващата го врата и с проточена въздишка се плъзна в нея докрай. Дъхът й секна. Бе по-голям, отколкото си го представяше, и по-уверен в намирането на най-чувственото й място.
След този миг гневът й не изчезна, нито гордостта й забрави за нанесената обида. Но силните страсти можеха единствено да се слеят с насладата в плътта й, докато му се отдаваше и същевременно се бореше с него, понеже от съпротивата поражението й ставаше още по-сладко и перверзно.
Гърбът й се изви, ръцете й се вкопчиха в копринените чаршафи, гръдта й се разтресе в обятията му и тя му дари първия си оргазъм, после, почти веднага след него, и втори. Той усети леките, галещи члена му тръпки, но не спря да се движи в нея, сякаш му бе известно, че това бе само увертюра към страстта й.