Той навлизаше все по-дълбоко, здравите му като желязо пръсти обгръщаха нежната й плът, силните му ръце я издигаха нагоре. Невероятното мъжествено нещо вътре в нея мърдаше и се движеше, и се мушкаше и лекичко се местеше, като разпалваше взривове от страст във всичките й сетива и тя скимтеше и виеше от наслада.
— Мръсник…
В устата й думата вече не бе обвинение, а химн, прочувствена песен на поражението й.
А после дори тази дума замлъкна, понеже той я притегли още по-здраво, още по-плътно към себе си и тя усети първите тръпки на удоволствието му — по-възбуждащи, по-страховити и по-вълнуващи от всичко, което бе усещала досега.
Когато всичко свърши и тя бавно дойде на себе си като сънуващ, който търси пипнешком пътя към реалността, вече знаеше, че силната й воля е била изпепелена от това, което бе направил с нея. Съпротивата, която бе изпитала само преди миг, вече не съществуваше. Оставаха поражението и пулсиращият спомен за наслада, надминала всичките й мечти, граничеща със самата смърт.
Той още бе корав вътре в нея, но вече я люлееше в по-нежна, по-бащинска прегръдка. Притискаше я до гърдите си, целуваше челото й с топли и ласкави устни. А тя още се разтърсваше в тръпки, понеже бе дала толкова много от себе си, че връщането й назад можеше да стане дълго и постепенно, на етапи, всеки от които бе малък шок.
Опита се да каже нещо. Отначало не можа да намери думи. Сякаш бе забравила да говори.
— Как успя… да влезеш тук?
Той не отвърна. Просто я прегърна по-силно. Тя се сгуши любовно на гърдите му. Краката й все още го обгръщаха.
— Няма значение — довърши тя. — Сега си тук.
От този момент Дария Кейн навлезе в нов, опасен свят.
5
Три седмици след краткото и важно делово посещение на Брайънт Хейс в Ню Йорк, по време на което той успя да убеди нюйоркските си началници в огромния търговски потенциал на новия си проект за исторически филм, директорът на конкурентно филмово студио — „Монарк Пикчърс“, бе посетен от Джоузеф Найт.
Това бе най-странното посещение, което някой му бе правил досега.
Директорът се казваше Оскар Фройнд. От петнайсет години бе пръв сред по-малките студиа. Притежаваше верига от четиристотин кинотеатъра, които нямаха нищо общо с разкошните сгради в централните градски райони. Бяха непретенциозни квартални салони и се посещаваха от работници и техните семейства. Произвеждаше скромни, но печеливши филми и обикновено наемаше кинозвезди от по-големите студиа. Бе успял да реализира добри приходи, макар че отстъпваше в това отношение на водещите компании, като снимаше главно непретенциозни, но силни филми, уестърни, комедии и късометражки. Вестниците бяха писали за него във връзка с няколкото му „сериозни“ социални драми, спечелили „Оскари“ и радващи се на успех сред критиката.
По ирония на съдбата през пагубните 1931-ва и 1932-ра, когато „Юнивърсъл“ и „Р. К. О.“ бяха принудени да продадат имуществото си и дори великият „Парамаунт“ претърпя банкрут, малкото студио „Монарк Пикчърс“ успя да реализира обичайните си приходи. Това стана благодарение на верния пазарен усет на Оскар Фройнд и на уникалната му способност да съкращава разходите, без да жертва качеството, Фройнд се славеше като отворен към новото, като експериментатор на нестандартни идеи и неочаквани комбинации от филмови звезди. Случваше се идеите му да се провалят, но най-често печелеха.
Фройнд бе оправен в най-добрия смисъл на думата. Можеше да снима кой да е филм с по-малко пари от конкурентите си и пак да му придаде нужния блясък, извличайки максимума от актьори, оператори и техници. В сполучливите му кинопродукции се бяха родили много филмови звезди, които той нямаше възможност да купи, след като ги бе създал, тъй като те отиваха да правят кариера в по-могъщите студиа.
Но той бе творческа личност. Бе спечелил повече „Оскари“, отколкото му се полагаше, като често отмъкваше наградите от по-скъпи филми на водещи студиа и обичаше да се хвали, че Оскар му бил прякорът заради многото награди, а не кръщелното му име. Студиото имаше престиж и истинските познавачи винаги намираха време да изгледат всяка нова творба на „Монарк“.
Имаше и нещо друго в личността на Фройнд, което интересуваше Джоузеф Найт повече от всичко останало.
Оскар Фройнд ненавиждаше Брайънт Хейс.
Враждебността му датираше отпреди повече от петнайсет години, когато и двамата бяха амбициозни ръководители на студиа, борещи се за надмощие в ерата на нямото кино. Фройнд бе сключил голяма сделка с важен нюйоркски борсов посредник — могъщ финансист, който държеше повече от триста кинотеатъра по Източното крайбрежие. Но Фройнд нямаше достатъчно авоари, за да поеме задълженията си сам, затова се свърза с Хейс и го попита дали иска да се споразумеят за съдружие. Ако схемата проработеше, съвместните им капитали можеха да ги направят собственици на най-голямото студио в Холивуд.