Мускулите му се свиха, дишането бе неравномерно. Тялото се изви от болка.
Тя внезапно спря. Последното нещо, което искаше, бе да го наранява допълнително. Тъй като се страхуваше да не му причини отново болка, Виктория направи тампон от кърпата и нежно го постави върху раната. Изпита облекчение. Но от постоянното напрежение и от неудобното, приведено положение гърбът й се бе схванал и я болеше.
Хвърли поглед към стола, а след това и към леглото, като се изкушаваше да седне. Но засега това бе немислимо. Вниманието й се насочи отново към раната. Искаше по възможно най-бърз начин да провери въздействието на компреса. Очевидно намесата й бе спряла изтичането на кръв. Но, за бога, тя не би могла да стои така цяла нощ. Защо се бави Колиър?
Тя отново разгледа внимателно лицето на непознатия. Изглеждаше безобиден. Въпреки че беше едър мъж и явно твърде силен, в състояние на покой той изглеждаше млад и дори беззащитен. Несъмнено не би й сторил нищо, ако просто седне до него.
Тя се отпусна на леглото. Единият й крак се опираше о пода, за да може при необходимост лесно да избяга. Настани се удобно върху овехтелите завивки.
Тъй като в бедно обзаведената стая нямаше върху какво да спре погледа си, тя отново заразглежда мъжа. Разкопчаната му риза откриваше нежна и гладка кожа. Не се виждаше нито косъмче по изящното му тяло.
Бузите й пламнаха и тя бързо изви поглед. За бога! Какво ставаше с нея? Държеше се като леконравна жена.
Той размърда ръка и в тишината се чу леко стенание.
Виктория дишаше тежко, готова всеки момент да побегне.
Мъжът обърна глава и зарови лице във възглавницата, като промърмори нещо на език, който тя никога не бе чувала. Той бе затиснал ръката й и когато Виктория се опита да я измъкне, пръстите й се озоваха впримчени в неговите. Тя го погледна разтревожено и смутено.
Очите му бяха отворени.
Тя дълбоко пое дъх. О, господи!
— Сам… — гласът му беше груб и дрезгав. Гледаше с празен и неразбиращ поглед, който се опита да концентрира. По ясните черти на лицето му се изписа тъга. Преди да затвори очи, той тихо каза: — Как копнее сърцето ми за теб! И колко ми липсваш…
Разкъсвана между съчувствие и страх, тя отново се опита да освободи ръката си от неговата, но не успя. Обзе я безпокойство. Отмествайки се леко, се сети за Колиър. Искаше й се да му смачка носа заради положението, в което я бе оставил. И едва в този момент думите, изречени от мъжа, достигнаха до съзнанието й. Страхът и беше заменен от изумление. Тя повдигна учудено вежди. Той тъгуваше за някакъв Сам!? Друг мъж? О господи! Та той беше…
Съвсем неволно тя огледа съвършеното му тяло. Едва сега забеляза плътно прилепналия панталон, подчертаващ мускулите му. Той изглеждаше така мъжествен, че човек трудно би повярвал в предпочитанията му към другия пол.
Виктория направи още един опит да се освободи, но той здраво я държеше.
— Моля ви, сър — умоляваше го тя, дразнейки се от треперенето на гласа си, — пуснете ме.
Той отвори очи и отново ги затвори, като продължаваше да държи ръката й.
— Забранено ми е да те виждам — прошепна той — но това не може да възпре моето желание.
Сърцето на Виктория се сви от болка. Колко ужасно е да обичаш и да се опасяваш да изразиш привързаността си. Тя се вгледа в подутото му лице и изпита съчувствие. Сигурно беше наистина нещастен.
Без да мисли, тя погали ръката му.
— Бих искала да ви помогна.
— Той отвори очи отново ги затвори, като продължаваше да държи ръката й.
— Ти можеш — промълви той с дрезгав глас.
Пусна ръката й и зарови пръсти в косата й.
Тя бе слисана.
Вплитайки пръстите си в червеникавите кичури, той я притегли към себе си и дръзко покри с целувки устните й.
Кръвта й забушува от страх. Тя се опита да го отблъсне, но той я държеше здраво в прегръдката си и настоятелно целуваше здраво стиснатите й устни.
Виктория се изви, като риташе с крака във въздуха и удряше с юмруци големите му рамене. Той се обърна, завъртя я заедно със себе си и я притисна под тежестта на тялото си. Като едва й позволяваше да диша, продължи да я целува.
Изплашена от неочаквания му изблик на сила, тя отдръпна устни. Когато усети отново целувките му, по тялото й премина тръпка, която вероятно бе обладала и неговото. Той я обви с ръце и я прегърна още по-силно, като че ли искаше да я направи част от себе си.
Виктория изгуби разсъдък. Направи опит с език да отблъсне целувките му и от докосването изпита силен гняв. Изпълнена с ужас, тя се мъчеше да освободи ръцете си, да го отблъсне и да го накара да спре.
Ръцете и краката й трепереха, а устните тръпнеха.