Когато отвори очи, беше късен следобед. Погледна към прозореца и премита при светлината на притъмняващото небе. Внезапно в съзнанието му нахлуха спомените за изминалата нощ. Изправи се рязко в леглото и потръпна от болка. Без да й обръща внимание, той отметна завивката. Трябваше да намери секундант.
Стана от леглото и се изкъпа толкова бързо, колкото му позволяваха раните по краката и ръцете. След това облече нови дрехи — дрехите на белия човек, с които още не можеше да свикне. Мечтаеше си за кожените бричове. Много скоро отново щеше да усеща топлината на меката им кожа. Моментът, в който дуелът бъде вече минало, ако оцелее, разбира се, ще напусне тази студена и безсърдечна страна. И тогава ще броди из Вирджиния до насита. Като потисна носталгичния трепет, той отвори гардероба, взе една връхна дреха и тръгна към вратата.
Щом излезе от къщата и се упъти към конюшнята, в главата му отново нахлуха объркани мисли. Къде би могъл да намери секунданта, от който така силно се нуждаеше?
Сети се за стройната, сластолюбива блондинка, която често бе посещавал. Касандра! Беше сигурен, че е доставяла удоволствие и на много други. Вероятно тя познава някой, който може да му е полезен. С принудена усмивка Ястреб се запъти към файтона на Ремингтън.
Половин час по-късно беше пред дома на Касандра — малка провинциална къща. Слаба прислужница в напреднала възраст отвори вратата и показвайки неодобрението си, както обикновено, го въведе в гостната. Може би имаше подобно отношение към всички посетители мъже.
Ястреб огледа мебелите, покрити с копринени калъфи. Това беше така наречената „гостна“. Той все още не можеше да разбере защо белият човек дава имена на всички стаи в къщата си. Стаи за седене, за четене и за шиене. Стаи за хранене, танцуване, готвене и спане. А дори и стая за рисуване. Този списък можеше да се допълва безкрайно.
Мислите му го отведоха при неговата къщичка, близо до сала на Линч. В нея имаше само една стая с маса, огнище и легло. И това беше всичко, от което се нуждаеше, всичко, което искаше.
Лек шум на полюшващ се кринолин привлече вниманието му към вратата. Там стоеше Касандра, облечена в зелена рокля, хармонираща с нефритените й очи. Меденорусата коса падаше в нежни вълни край изящното й лице.
Щом го видя, очите й се разшириха от учудване.
— За бога! Какво се е случило? Добре ли сте?
— Не се безпокойте — успокои я той. — Засегнат е само външният ми вид.
Тя го огледа отгоре до долу. По розовите й устни премина нежна усмивка.
— Радвам се да чуя това.
Приближи се. Добре оформените й бедра се полюшваха от ритъма на походката й.
— Седнете. Ще помоля Лизет да направи чай.
— Не съм дошъл за чай.
Тя повдигна тънките си вежди и пристъпи по-близо, като сложи ръка на гърдите му. Гласът й премина в шепот.
— За какво тогава си дошъл?
Той усети опияняващия мирис на кожата й и си спомни нощите, които бе прекарал с нея. Някаква тръпка сви стомаха му, но потисна обхваналото го желание.
— Трябва ми мъж.
Очите на Касандра щяха да изхвръкнат от удивление.
— Какво?
— Мъж. Секундант. Но не познавам подходящ човек.
При този отговор блондинката се отпусна и леко се подсмихна.
— Разбирам — тя се обърна и докосна с пръст висулката на кристалната лампа. — И така, господарю мой, вие ще се дуелирате?
— Точно така.
— И каква е причината?
— Недоразумение.
Тя се изсмя гърлено.
— Да, обикновено е така — обърна се с лице към него. — Кажи ми с кого е недоразумението ти и кога и къде ще се срещнеш с този човек?
Ястреб сви рамене.
— Името му е Таунсенд. Ще се срещнем призори в имението на Стюарт.
— Та това е графът! Какво неразбирателство може да има между теб и графа на Денуик? Ти не играеш комар, така че…
— Той твърди, че съм компрометирал дъщеря му.
— Виктория? Но тя е още дете — Касандра сви вежди.
— А ти направи ли го? Нима красотата на това момиче бе така покоряваща, та те накара да загубиш ума си?
Тонът, с който жената изрече това, не се хареса на Ястреб.
— Къде мога да намеря секундант?
Касандра погледна така, като че ли искаше да каже още нещо за Виктория Таунсенд, но замълча.
— Ще поразпитам и ще видя дали мога да намеря някой подходящ — каза тя с подкупваща усмивка. — Обади се малко по-късно тази вечер, Адам — погледът й изяждаше тялото му. — Ако искаш, разбира се.
— Ще дойда.
След като се раздели с жената, Ястреб се прибра вкъщи, за щастие, без да срещне майка си. Съблече противния редингот, отиде до бюрото и седна. Мислите му бяха насочени към това, което му предстоеше. Към полунощ щеше да се види с Касандра, която навярно вече му бе намерила секундант. След това щеше да отиде в имението на Стюарт.