— Не съм и предполагал, че ще се върнете. Вие сте приятел на Колиър Паркс, а той не се слави в околността с навременно изплащане на дълговете си, освен ако не го държи човек на прицел.
— Ние не сме приятели.
— Аха, разбирам — намигна му Атууд. — Вие сте някой от интимните приятели на малката госпожица.
Ястреб се опита да прикрие изненадата си.
— Какво има, Ваше височество? — засмя се Атууд — Да не би да мислите, че сте единственият познат на това девойче? — той скръсти ръце и се наведе със самодоволно изражение. — Ако цената е добра, бих могъл да ви разкажа всичко за момичето.
Ястреб с усилие възпря желанието си да извие врата на този негодник. Извади още няколко монети и ги хвърли на тезгяха.
— Говори!
— Е, добре — съгласи се Атууд, като потри брадата си — през последните шест месеца момичето се среща с по-възрастен от нея мъж с приятна външност, който живее в уличката зад моята странноприемница. Аз лично съм ги виждал един-два пъти как се прегръщат и как той я въвежда в колибата си. Тя винаги носи някакъв вързоп без съмнение — дрехи за смяна — Атууд премигна с влажен поглед. — Чувал съм да казват, че този нехранимайко е бил техен коняр, докато баща й не го осакатил и изхвърлил — като се ухили, между кривите му зъби зейнаха дупки. — Представям си как баща й ги е заловил в сеното и се е опитал да пребие това псе. Разправят, че Макданиълс, така е името му, има значителна сума пари. Очевидно девойчето или му заплаща, или го издържа.
Ястреб се опитваше да скрие бушуващото в него чувство, но не знаеше как. Без да каже дума, той се обърна и излезе. Не можеше да повярва, че момичето на Таунсенд го е измамило така добре. А би се заклел, че е невинно. Това, което току-що чу, само потвърди отново мнението му за белите жени.
Виктория и братовчед й, Колиър Паркс, бяха уредили нещата предварително — безспорно за пари. Въпреки това той се съмняваше, че тя би рискувала живота си, идвайки на кея само заради един партньор в леглото. Не. Тя просто е искала да го спаси от беда и използвайки богатството на Ремингтън, да го осигури до края на живота му.
Обзет от гняв, Ястреб се втурна надолу по стълбите. Тази жена беше се подиграла с него, а братовчед й бе накърнил мъжкото му достойнство.
За момент бе готов да се върне при адвоката и шивачката и да отмени поръчките, но после размисли. Не се интересуваше от парите или от това, как ще ги използува бъдещата му съпруга. Нека тя и любовникът й се къпят в тях.
Изпитваше желание да убие и двамата, бавно и мъчително, но знаеше, че не би го сторил. Не би могъл да причини зло на сестрата на Джейсън, нито пък да разкаже на приятеля си за нейното коварство, когато се върне във Вирджиния. Не искаше да го наскърбява.
По-късно той сам ще разбере истината за този брак. Но как да обясни отсъствието на младоженката при завръщането си?
Внезапно му хрумна идея и той, успокоен, се облегна на седалката. Ако вземе Виктория със себе си, няма да е необходимо да обяснява каквото и да е. Нима има по-добър начин да накаже тази развратна жена? Да я лиши от живота, който явно обича; да й отнеме приемите, театрите и баловете, които й предлага Лондон, и да я принуди да живее сред планините на Вирджиния.
Устата му се изкриви в усмивка. Какъв изненадващ сватбен подарък за неговата малка годеница!
Глава шеста
22 май 1775 година. Утрото на сватбения ден на Виктория настъпи със своята пролетна свежест и хлад. В къщата кипеше оживление и никой сякаш не си спомняше, че това беше шестнадесетият й рожден ден. Макар и с усилие, тя се опита да отмине този факт.
Като знаеше, че чувството на самосъжаление би направило този злочест ден още по-непоносим, Виктория съсредоточи вниманието си върху предстоящата церемония. За да опровергае слуховете относно скандала, баща й беше измислил история, в която разказваше за възникнал семеен спор, довел до бягството й от къщи. И за правдоподобност на тази лъжа, той бе вмъкнал побягналия след нея Колиър, Тогава, на път за вкъщи, тя и братовчед й намерили херцога. А след като спасила живота му, Ремингтън се влюбил лудо в нея и поискал ръката й.
Виктория се усмихна. Малко хора биха повярвали на тази явна измислица.
Вратата на спалнята се отвори и прислужницата на Виктория влезе забързано. Няколко слуги след нея носеха ведра с вода, за да напълнят месинговата вана от другата страна на паравана.
Като въздъхна, Виктория се остави на грижите им. С напредването на деня трескавата възбуда нарастваше. Домашните прислужници се суетяха около почистването на къщата и проветряването на завивки и постелки, а готвачът приготвяше менюто.
Облечена в сватбената рокля на майка си и готова вече да тръгне към олтара, Виктория усети безкрайна умора. Голотата особено я притесняваше. Прислужницата й държеше да има само фуста под роклята. Виктория не искаше да разрушава романтичните представи на жената, а и не можеше да й каже, че „брачна нощ“ няма да има. Нервите й бяха обтегнати.