Като разбираше, че друга възможност не съществува, тя се усмихна и се опита да прикрие вълнението си. Но щом се качи в каретата, за да бъде откарана до църквата, нещо болезнено сви стомаха й.
Движейки се бавно по възвишението в края на имението Денуик, преди да стигнат белия параклис, Виктория усети вълна от искрено безпокойство. Трудно й беше да понесе всичко това.
Когато кочияшът спря и отвори вратата, бе обзета от страх и непреодолимо желание да побегне. Но в този момент от параклиса излезе баща й и я погледна с присвити очи така, като че ли подозираше намерението й. С неизменния си бастун, той направи жест, приканващ я да го последва.
Поемайки дълбоко дъх, Виктория отправи последен, отчаян поглед към свободата на далечните хълмове и се предаде в ръцете на съдбата си.
— Изглеждаш чудесно — прошепна достатъчно тихо баща й, като пристъпи до каретата и й подаде ръка. След това, с малко по-висок глас, добави: — Хайде, скъпо дете, да не караме годеника ти да чака.
Виктория не сметна за нужно да изтъква, че що се отнася до нея, би накарала херцога да чака цяла вечност. Като събра смелост, тя вдигна брадичката си и отправи поглед към сводестата врата на църквата.
С крайчеца на окото си забеляза черната карета на Ремингтън с гравирания на вратата герб на Силвъркоув.
Щом се замисли за важността на това, което й предстоеше, краката й се вдървиха от ужас. Тя се омъжваше за човек, когото бе виждала само два пъти в живота си.
Походката й стана несигурна и Ричард Таунсенд стисна по-здраво ръката й. Тя потръпна, след това продължи напред с единственото успокоение, че херцогът, който имаше предпочитания към другия пол, не би предявил съпружески права. Това, разбира се, означаваше, че няма да има дена, но тази мисъл не я безпокоеше, тъй като беше едва на шестнадесет години. Човек никога не знае какво то очаква в бъдеще. Изпълнена със страх от предстоящия момент, Виктория изправи рамене и тръгна към младоженеца.
А вътре в църквата Ястреб стоеше неподвижен пред облечения в бяло свещеник и наблюдаваше последните от гостите — непознати за нето лица — които влизаха и заемаха местата си. Чувстваше се като пленник, изложен на показ. Защо не побързат?
Сводестата врата зад него се отвори широко. Това, което видя, накара сърцето му да замре. С приведена под златист воал глава, редом с баща си, пристъпваше Виктория Таунсенд. Сватбената й рокля се спускаше надолу в елегантно деколте, обгръщаше изящната й талия и се разстилаше в дантелени дипли по пода.
Под булото Ястреб различаваше нежните черти на лицето й и копринената й, вишневочервена коса, чиято мекота си спомни за момент. Стисна здраво в ръката си пръстена, който скоро щеше да й даде, и я прокле за това, че бе толкова красива и млада.
Щом миг по-късно се сети за обезобразения си външен вид, той отново се обърна към човека в бяло. Не искаше тя да гледа нараненото му лице. Нека по-добре си мисли за парите, към които се стремеше.
Още преди Виктория да спре до него, Ястреб долови нежното й приятно благоухание, но не се обърна. Виктория почувства съкрушителната вътрешна съпротива на херцога. Той така бе обърнал гръб, сякаш само присъствието й го отблъскваше. В очите й напираха сълзи. Това беше нейният сватбен и… рожден ден, ден, който би трябвало да бъде най-щастливият в живота й.
Тя зае мястото си до човека, предопределен да бъде неин съпруг. Церемонията започна, но Виктория едва чуваше думите на свещеника. Помрачените й мисли постепенно избледняха. Но все пак, по време на продължителната служба, тя успя да даде съответния отговор и не след дълго чу да обявяват името й като на съпруга на лорд Адам Ремингтън, петнадесети херцог на Силвъркоув.
Всичко свърши. Останалата част от живота й щеше да принадлежи на този човек.
Преглътна с усилие и се обърна с лице към съпруга си, но силите я напуснаха и тя сведе глава.
Той отметна воала й и повдигна леко с пръст брадичката й.
Щом устните й докоснаха неговите, тя притвори очи, молейки се само да не бъде жесток с нея.
В отговор на нейната мълчалива молба, той я целуна нежно, почти благоговейно. Виктория се отдаде на невероятната топлина на устните му и силното мъжествено тяло.
Мъжествено? Тя се вцепени.
Като усети внезапната промяна у нея, той я пусна й отстъпи назад.
Тя смутено отмести поглед, за да не срещне очите му, изпълнени сигурно с хлад и омраза.