— Какво е това? — попита тя.
— Казаха мм, че е булчинска премяна.
— За мен? — не скри изненадата си Виктория.
— Естествено не съм я купил за слугинята.
Тя не обърна внимание на забележката. В нея се надигна вълна от щастие. Макар и несъзнателно, съпругът и бе направил подарък за рождения ден. В очите й напираха сълзи и тя сведе поглед. Не искаше той да разбере как бе й подействало вниманието му.
— Благодаря, Ваше височество.
Като се овладя, тя повдигна глава и погледна през все още влажните си мигли.
— Имате ли нещо против да разопаковам нещата, след като се приберем вкъщи? — тя усети как бузите й пламнаха. — Тази стая е твърде… Страхувам се, че могат да… се изцапат.
Той се намръщи, огледа стаята, като че ли я вижда за първи път, и кимна сериозно с глава.
Успокоена, Виктория хвърли още един любопитен поглед към пакетите. Чудеше се какъв ли вкус може да има съпругът й. Сигурно опитът му не беше голям.
— Обърни се — каза тихо Адам. — Ще ти разкопчая роклята.
— Какво? — Виктория изтръпна.
— Да не би да си изгубила слуха си?
— Не, разбира се — по страните й изби руменина. — Просто не очаквах…
— Че ще ти помогна?
Само при мисълта за допира на ръцете му по тялото й премина лека тръпка. А освен това заради домашната си прислужница, която толкова държеше да се спази обичаят, беше и без долни дрехи. Но изведнъж Виктория си спомни, че той ни най-малко не се интересува от…
— Не. Смятах, че първо ще вечеряме.
Съпругът й пристъпи зад нея и протегна ръце към перлените копчета на гърба на роклята й.
— Погрешно си мислила — приближи се той и с топла ласка целуна ухото й. — Грешно е мнението ти и за много други неща.
Нещо се преобърна в стомаха й. Какво означаваше това? Опитвайки се да скрие тръпката си, остави го да довърши разкопчаването на роклята. Но щом стори това, той подръпна ръкавите и откри раменете й.
— С останалото мога да се справя сама, благодаря.
Тя искаше да прикрие голотата си, но той я хвана нежно за раменете и я обърна с лице към себе си.
— И ще лишиш младоженеца от това удоволствие?
— Вие няма да… — дъхът й секна.
— Точно така — отвърна той с премрежен поглед.
— Но вие не харесвате жени — изтърси тя, без да мисли.
Само за момент скулите му се изопнаха, след което той се усмихна и наведе очи към почти голите й гърди.
— Ти не си жена, все още.
— Не това имах предвид и вие много добре знаете. Предпочитате друг вид развлечения.
Той заби пръсти в раменете й, като че ли да се възпре.
— Така е. И какво от това?
Виктория преглътна заседналата в гърлото й буца. Господи! Нещо в неговото твърде мъжествено и така настървено поведение я накара да се замисли. Може би тя греши?
— Аз…
Той пусна раменете й и тя едва не въздъхна от облекчение. Но в този момент внезапно дръпване измъкна роклята от ръцете й и разголи гърдите й. Преди да успее да се прикрие, той я изви към себе си и грабна в целувка устата й.
Тялото й се разтърси от уплаха. Гневната настойчивост на целувките му разкриваше не само страст, но и бурно, яростно надмощие. О, господи! Тя бе сгрешила в представата си за неговите предпочитания.
Опита да се отдръпне, но той здраво я държеше. Ушите й забучаха силно и тя долови лудия ритъм на сърцето си. Направи отново опит да се освободи, но той само преметна крак и я повали в леглото.
Почти обезумяла от страх, тя удряше и блъскаше едрото му, внушително тяло. Нищо не можеше да го спре.
Целувките му ставаха още по-настойчиви и страстни. За да ги избегне, тя непрестанно въртеше глава.
Адам я притисна така силно с тялото си, че едва дишаше. Ръцете му се вплетоха в косата й. Без да обръща внимание на болката, която й причиняваше, той силно впи устните си в нейните. Тялото й трепереше от неудържим страх. Никога не бе предполагала, че той ще постъпи така с нея.
— Не! — извика тя тихо.
— Да, съпруго — херцогът я притисна още по-силно. О, за бога, той упражняваше насилие над нея!
— Моля ви, недейте!
Грубата му напукана ръка се спусна надолу към гърдите й. Това я изпълни с ужас.
— Не, спрете!
Целувките му обсипваха шията й. Отначало невероятна топлина заля тялото й, но щом усети болката от зъбите му, тя изви тяло и изкрещя.
Той й въздействаше нежно и предупредително.
От устата й се изтръгна сподавено ридание.
— Моля ви! Моля ви, не постъпвайте така с мен.
Той вдигна глава със свиреп блясък в очите. После рязко се отдръпна и стана от леглото.
— Добре играеш ролята на девица, но ние и двамата знаем истината за твоята непорочност.