О, колко лековерна бе тя тогава! Дните, прекарани след изчезването на Адам, бяха истинско изтезание за нея. Свекърва й бе пожелала Виктория да остане с нея в Силвъркоув, на брега на океана, близо до Брайтън, и да не се тревожи за Адам.
Без вест от него, почти убедена, че е убит, Виктория отиде при майка му и разкри опасенията и желанието си да го издири.
Тогава Алейна внимателно й съобщи за намерението на Адам да се върне в Америка. Все още непримирена, Виктория провери и разбра от слугите, че багажът му бил изпратен на кораба ден преди сватбата.
Разгневена от внезапното му напускане, Виктория реши, че безпокойството за този безскрупулен мошеник е излишно. Разбира се, трудно й беше да забрави. Жестокостта му й бе напомняна непрекъснато от ироничните усмивки на хората, от изпълнените със състрадание погледи на слугите, от тъгата, която плуваше в очите на Алейна всеки път, когато изпращаше поредното писмо до плантацията на Кинкейд във Вирджиния с надеждата, че Джейсън ще се погрижи то да достигне до Адам. Но отговор от него нямаше.
Алейна, както винаги търпелива, се опитваше да я утеши, като й говореше за това, колко години тя самата бе чакала писмото му.
Виктория се вслуша в съвета на свекърва си и до този момент бе успяла да заличи този подлец от съзнанието и живота си.
Бранди, жребецът на Виктория, изцвили до нея и я откъсна от мислите й. Лъскавата му черна опашка се мяташе и удряше гладката повърхност на задницата му. Виктория поглади с ръка шията му.
— Почти сме готови, момчето ми.
Тя изви глава и хвърли поглед към слабото, босоного дете, което я следваше. С неравномерно подстриганата си червеникава коса и малкото кръгло лице, осеяно с лунички, в изсуления си панталон, то приличаше на хлапак от улиците на Лондон.
Погледът й се спря на изкривения му десен крак и тя си спомни деня, в който пияният му баща бе го прегазил с каруца. Вгледа се в лицето и в големите жадни очи на детето. Беше изпълнена с топлота.
— Забравих ли да ти дам още една бисквита, Найджъл? — тя се опита да прикрие усмивката си, когато момчето пристъпи неловко.
Той погледна към торбата, после отново към нея, явно разкъсвано между желанието да каже истината и опасението, че няма да получи друга почерпка.
Виктория изпита вина за положението, в което го поставяше.
— Е, няма значение. Донесла съм и допълнително — тя приклекна и погали изцапаната му буза — Искаш ли една?
Лицето му грейна в усмивка, която подчерта трапчинката на страните му и откри празното място, където са били предните две зъбчета.
— Да, Ваше височество.
Виктория се усмихна. Нежно чувство сгря сърцето й и тя с усилие възпря желанието си да вземе момчето в прегръдките си така, както някой ден би прегърнала своето дете. Но този ден едва ли би дошъл, ако тя скоро не промени брачното си положение. Усмивката й изчезна. Беше вече на двадесет и три и с всяка изминала година намаляваше възможността да има дете.
Защо толкова дълго бе чакала и не бе предприела това, което възнамеряваше да направи? Началото, разбира се, беше завладяващо — сам си си господар и не е необходимо да обясняваш някому случайната грешка в поведението си. Но годините неусетно минаваха…
Като се опитваше да скрие отчаянието си, тя се изправи, извади една бисквита от торбата и я подаде на момчето.
— Внимавай да не те видят другите деца. Бисквитите няма да стигнат за всички.
Найджъл кимна с глава и с широка усмивка и едно срамежливо „благодаря“ хукна към рядката гора.
Виктория гледаше с тъга как детето се отдалечава куцайки сред дърветата, и се молеше баща му да й позволи да го заведе на лекар в Лондон. Тя знаеше, че това е невъзможно и ако продължи да настоява, момчето би пострадало от гнева на баща си. Но може би някой ден…
Отново тази дума! Тя стисна зъби и с въздишка облегна глава на шията на Бранди. Като поглади с ръка бърните му, усети така приятната миризма на сено. Поне жребецът беше все още неин.
— Днес казвала ли съм ти колко много те обичам? — притисна се тя в него. — Ти знаеш, че наистина те обичам — повече от всичко. От моя нещастен брак ти си единственото хубаво нещо. И ако някога срещна своя безумен съпруг, ще му благодаря — ако не за друго — за теб.