На почукването му отвори старата прислужница Берта, която, след като хвърли бегъл поглед към него, затвори вратата под носа му.
Напълно слисан, той впери очи в масивната дъбова врата пред себе си. В него се надигна гняв, който бързо премина. Тя просто не го беше познала. Облечен в панталон, от който бяха останали само дрипи, мръсен и измършавял, той наистина приличаше на просяк.
Като въздъхна, Ястреб се отдръпна от вратата, вдигна крак и го стовари върху нея. Тя с трясък се отвори.
С разширени от изненада очи, прислужницата отскочи назад и издаде сподавен вик.
— Берта! — разпореди Ястреб с груб и дрезгав глас. — Приготви ми банята.
Като мигаше колебливо, старата жена направи несигурна крачка напред.
— Ваше височество! — дъхът й спря. — Божичко! Виж ти!
Тя се обърна и побягна. Гласът й изпълваше цялата къща.
— Той се върна! Елате бързо! Херцогът се върна!
След няколко минути тя беше вдигнала на крак всички слуги в дома и след порой от въпроси Ястреб се разположи в горещата вана с комат хляб в едната ръка и голямо парче сирене в другата. А на масичката отстрани до него имаше чаша, пълна с вино.
За първи път от дълго време той се усмихна. И все пак — не можеше да се отрече добрият вкус на белите хора.
В този момент Ястреб се сети за майка си, която още не беше виждал.
— Берта, къде е лейди Ремингтън?
Прислужницата тъкмо носеше няколко меки хавлиени кърпи, които остави до ваната.
— Замина.
— Къде?
— Да ви търси.
— Но защо?
— За да ви открие, разбира се — Берта го погледна недоумяващо и сви рамене. — Макар че това не беше нейна идея. Младата господарка настояваше да отидат в Америка.
— Моята съпруга е заминала за Америка? — Ястреб се вцепени.
— Да, както и майка ви, а също и онзи сакат коняр Пади Макданиълс — кимна прислужницата. — Тръгнаха вчера.
Ястреб скочи рязко. В него забушува както гняв, така и смут.
Берта остана с отворена уста и се обърна с гръб.
— Боже мой! Ваше височество!
Напълно забравил, че е гол, Ястреб грабна една кърпа и я върза на кръста си.
— Къде са ми кожените бричове?
Старата жена хвърли предпазлив поглед през рамо и се обърна с лице към него. Сложи ръце на хълбоците си и попита крайно възмутено:
— За какво са ви? Току-що пристигнахте — погледна го тя подозрително и продължи: — Нямате намерение отново да изчезвате, нали?
— Напротив — изрече през зъби Ястреб.
— Мили боже! Дядо ви ще се обърне в гроба, ако знае как тревожите бедната си майка — тя поклати посивялата си глава. — Не сте прав. Не, сър, не сте прав — скръсти пълничките си ръце и пристъпи напред. — Този път къде смятате да отидете?
Като се мъчеше да не бъде груб, той отвърна: — След съпругата си.
Глава осма
Колиър Паркс отметна завивката и погледна намръщено жената, която лежеше до него.
— Кой може да ме търси по това време, и то в твоя дом? Сигурно онази стара, сърдита прислужница се е объркала.
— Съмнявам се — Касандра се протегна мързеливо. Сънливият й поглед се плъзна по голото му тяло.
— О, да, забравих какъв образец на непогрешимост е тази стара кучка — измърмори Колиър под носа си, докато нахлуваше панталоните. След това отправи възмутен поглед към красивата блондинка, потънала в топлината на червените атлазени завивки, и закрачи тежко с босите си нозе по хладния дървен под. Излезе и тръшна вратата след себе си.
Сред екзотичната обстановка на гостната стоеше Дули О’Райън. При вида му Колиър се разгневи още повече.
— Какво, по дяволите, правиш тук? Мисля, че снощи си уредихме сметките.
— Ако имаш предвид онази малка злополука, да — морякът гледаше заплашително с едното си око. — Без малко обаче да ме хванат, като режех осите на колелетата на файтона. Така че ако следващия път решиш да изнудваш някое девойче, погрижи се за баща й сам.
Колиър едва сдържа силното си желание да изкрещи.
— Така! А сега кажи защо си тук?
— Не с този тон пред такива като мен, Паркс. Нямаше да съм тук, ако не се налагаше.
— Какво толкова важно те накара да ме намериш в дома на една проститутка в три през нощта?
— Херцогът на Силвъркоув.
Колиър пребледня.
— Какво?
— Този нехранимайко е избягал.
— Избягал? Какво говориш?
— Казах, че херцогът е избягал — повтори рязко О’Райън.
— Избягал, но откъде? — Колиър усети слабост в краката си. — По дяволите, О’Райън, чуваш ли се какво говориш? Аз ти платих, за да го убиеш.