Червенокосият почеса рошавата си брада и сви яките си рамене.
— Казах ти, че ще пратя този глупак в ада. Това и сторих. Продадох го на един търговец на роби, който търсеше хора за солните мини в Алжир. Смятах, че там не би издържал и две седмици. Но той изтрая твърде много. И дори е успял да избяга. Предполагам, че ще се върне отново тук.
— Кучи син! Ти, идиот такъв! Разбираш ли какво си направил? Той ще открие, че зад всичко това стоя аз. Аз го изнудих да се ожени за Рия. И щом научи истината за отвличането си, ще узнае за моята намеса и ще ме убие.
— Той не знае нищо за теб — устата на О’Райън се изкриви в грозна усмивка. — Казах му, че съпругата му го е измамила, като реших, че тази мисъл ще направи страданието му още по-болезнено.
— Какво? — Колиър вече не знаеше дали да бъде спокоен или може би още по-гневен. Но се почувства облекчен от това, че животът му не е в опасност. А какво ще стане с Рия? Херцогът може да я убие. „Ако я намери“ — му пошепна някакъв глас. До известна степен Колиър изпита облекчение, като си спомни бележката на Рия, в която тя го информираше за пътуването си до Америка. Слава богу, това поне знаеше. Ремингтън няма да успее да я намери, преди Колиър да се погрижи да го премахне отново. Но този път — завинаги.
Като се намръщи от противната миризма на моряка, Колиър му посочи с ръка вратата и каза:
— Изчезвай оттук, О’Райън. Ще се видим по обяд в „Уотърфрант“. Дотогава ще измисля нещо, с което да оправим глупавата ти грешка. Нещо, за което няма да плащам втори път — ухили се той многозначително.
О’Райън присви очи и без да каже дума, кимна с глава и излезе.
Като проследи отдалечаващата се фигура на този здравеняк, Колиър се чудеше кого ли би могъл да наеме, за да се отърве от това мръсно копеле. Той изсумтя и тръгна към стълбите. По дяволите, би прерязал и сам гърлото му. През последните няколко години беше натрупал доста опит.
Рия дори не можеше да предположи каква голяма услуга му беше направила със заплащането на офицерския му чин във флотата преди седем години. Той беше научил доста за това, как се убива и… как се правят пари. Като интендантски офицер, имаше достъп до ценни предмети, които продаваше скъпо на търг.
Да. Безспорно неговата любима му бе помогнала много. Точно тогава той наистина не знаеше какво да прави с всички тези кредитори, настръхнали срещу него. Като си спомни докъде беше стигнал в стремежа си да се сдобие с пари, Колиър пребледня.
В нощта на сватбата, след като Рия и Ремингтън си бяха вече тръгнали, чичо Ричард бе извикал Колиър в кабинета си и го бе уведомил за промяната на завещанието, както и за причината да му завещае богатството си.
Първоначалното изумление на Колиър от обяснението на графа бързо бе преминало във въодушевление. Според новото завещание той оставаше единственият наследник.
Само два дни бяха нужни на Колиър, за да уреди „неочакваната“ смърт на графа. Но, за жалост, той не можа да получи наследството веднага, за да се изплати на кредиторите си. Бе принуден да приеме парите на Рия с цената на службата си в кралската войска.
Слава богу, бе имал предвидливостта да си избере подходящ чин. Чрез малко хитрост и преодоляване на някои пречки, като например справедливия капитан и помощника му, той бе натрупал значително състояние през тези ужасни години. А с парите можеше да си купи удоволствията, които не бе изпитвал преди. Колиър отправи поглед към горния етаж. Сега той имаше достатъчно средства, за да плати на една от най-скъпите проститутки в Лондон.
Като се усмихваше, той тръгна нагоре по стълбите към спалнята на Касандра. Щом отвори вратата и погледна към жената, усмивката му стана още по-широка. Преди службата си в кралската войска той никога не би могъл да си позволи да притежава тази жена.
Събу панталоните си и се пъхна отново в леглото до горещото тяло на тази страстна проститутка. Беше платил твърде много за нея и трябваше да се възползува от това.
— Кой беше?
Колиър я погали и отвърна:
— Нищо важно. Някакъв моряк — той я притисна и обсипа тялото й с жадни целувки, причиняващи й болка.
— По-спокойно, скъпи — тя си пое огорчено дъх и се обърна с лице към него. После, като прокара пръсти по гърдите му, попита: — Какво искаше?
— Дойде да ми каже, че Адам Ремингтън може би се е върнал.
— Искаш да кажеш, че се е върнал и отново е заминал — тя се сви и направи опит да се отдръпне.
— Какво? — отблъсна я от себе си Колиър.
— Върнал се е и отново е заминал, според думите на прислужницата ми. А готвачката каза, че херцогът е пристигнал вчера и тази сутрин е отпътувал за Америка.