Долу полуосветеният салон на пивницата отново се огласи от буен смях. Тази противна миризма подразни обонянието му. Миришеше на бира и пот. Като дръпна шапка ниско над веждите си, той побърза да излезе, за да избяга от душната атмосфера на помещението.
Щом се озова отвън, тръгна към пристанището. Може би корабът на Виктория ще пристигне днес и той ще може да изпълни замисленото. Макар че до изгрев — слънце оставаха часове, той щеше да чака. Вчера бе прекарал целия ден, обикаляйки пристанището — от момента на пристигането си до късен мрак, когато най-накрая, напълно изтощен, бе намерил стая, където да пренощува. А сега трябваше да избере удобно за прикритие място. Майка му не биваше да вижда лицето му. Не и ако желаеше да доведе до край своя план.
Дотук всичко вървеше добре. В Лондон Ястреб бе научил от Берта, че Алейна е споделила с Виктория тайната за неговия произход и колко изненадана и потресена била съпругата му. Той бе желал да узнае още нещо, но някаква неразбория в кухнята бе привлякла вниманието на старата жена. Но и това, което бе чул, му бе достатъчно.
От дома на майка си Ястреб бе отишъл право на пристанището. Там бе разбрал, че майка му, съпругата му Виктория и любовникът й са се качили на кораба „Моли Клей“, който по разписание спираше в няколко пристанища, преди да пристигне в Америка. Тогава реши да вземе товарния кораб „Сий Мастър“, с който да изпревари тримата.
Ястреб огледа осветеното от луната пристанище и няколкото малки кораба, пуснали котва близо до пристана. Малко по-далеко имаше други, по-големи, които стояха неподвижни.
Скоро към тях щеше да се присъедини и корабът на Виктория. Ястреб разтри врата и слепоочията си, за да намали напрежението, което чувстваше в главата си. През всички тези години беше му омръзнало да чака. Да чака за храна, за вода… Да чака залеза на жаркото слънце.
А накрая и бягството си. Но заради отмъщението би чакал отново.
Той се обърна и тръгна към празния склад, откъдето тайно бе наблюдавал кея. От прозореца на втория етаж се виждаше цялото пристанище и пътниците, които слизаха на брега.
Тежката врата изскърца. Той я отвори достатъчно, за да се промъкне вътре. Въздухът бе изпълнен с гранивата миризма на прах и плесен от изгнил тютюн. Ястреб се намръщи и тръсна глава, като че ли да пропъди този мирис, докато отиваше към тясната дървена стълба.
Като се качи горе, приближи до прозореца и седна върху купчина празни щайги. Протегна дългите си крака, скръсти ръце и се облегна. Не му оставаше нищо друго, освен да чака.
Виктория хвърли поглед към „Моли Клей“, който се полюшваше, закотвен в оживеното пристанище на Йорктаун. Чудесно беше да усещаш отново земя под краката си. Тя все още не можеше да повярва, че вече са пристигнали.
След всички тези пристанища и най-вече след бурята, която беше забавила пътуването им почти със седмица, тя наистина се чудеше дали някога ще докосне земята. Ако бяха тръгнали само ден по-късно, щяха да избегнат бурята, или така поне каза момчето, което разтоварваше багажа им.
— Доста време мина, откакто не съм виждал Йорктаун — каза тихо Пади, който беше застанал от едната й страна.
Виктория впери поглед в своя снажен и привлекателен приятел, облечен в елегантно палто и кафяв вълнен панталон.
— Не знаех, че си бил в Америка преди.
Пади огледа шумното пристанище, оживявано от виковете на груби моряци и натрапчиви търговци. Ясно сините му очи се изпълниха с тъга.
— Да, момичето ми. Графът ме изпрати да охранявам майка ти, докато тя беше на посещение при сестра си — тази, която почина преди десетина години — погледна я той мило. На лицето му беше изписана бащинска нежност. — Бях тук дори когато ти се появи с рев на този свят.
Виктория се почувства смутена и изви глава. В този момент погледът й бе привлечен от някакво движение на горния прозорец на един склад. Вгледа се, но не видя нищо. Въпреки това продължаваше да усеща нечий поглед, прикован в нея. После се обърна отново към Пади, озадачена от думите му:
— Мислех, че баща ми е бил заедно с майка ми.
— Той действително възнамеряваше да тръгне с нея, но точно тогава бе извикан от краля. Така че майка ти продължи сама, придружавана от мен и онази възрастна прислужница Луиз. Баща ти пристигна по-късно.