Алейна се приближи до тях, оправи с ръка падналия кичур златиста коса и погледна смутено Пади.
— Колко ужасно! Дълго ли беше задържан графът?
За момент Пади се обърна предпазливо към жената, след това сведе поглед.
— Не мога да си спомня, госпожо. Беше твърде отдавна.
— Господи! Въобще не съм предполагала, че сте работили при Таунсенд толкова години — каза Алейна, като че ли с по-благ тон.
— Това е, защото не сте ги познавали отблизо, милейди, преди да срещнете нашето момиче.
Жената се усмихна нежно, без да каже нищо.
— Извинете. Вие ли сте лейди Ремингтън?
Виктория се обърна и видя млад моряк, със счупен преден зъб. Беше облечен в широка зелена риза и носеше шапка с пискюл на главата си. Крайно изненадана, тя отстъпи крачка назад.
— Да, аз съм.
— Чудесно — поклати той глава. — Докарал съм ви файтона, който поръчахте.
— Моля? — премигна Виктория. — Но аз не съм викала файтон.
Като че ли усети тръпки по врата си и отново изпита странното чувство отпреди малко. Съвсем неволно погледът й се отправи към тъмния прозорец на втория етаж.
— Аз поръчах файтона — обърна се Алейна към нея. — Тъй като знаех, че ще имаме нужда от такъв, предварително изпратих писмо, за да уредя нещата.
— Разполагахме с твърде малко време. Как успя?
— Изпратих поръчката и сметката един ден след нашия разговор — усмихна се свекърва й снизходително. — Ако си спомняш, това беше почти две седмици преди да започнем приготовленията.
— Но как се е озовал тук файтонът?
— Малко преди да слезем на брега, аз потърсих съдействието на нашия помощник-капитан за докарването му до пристанището. Очевидно господин Чарлз не е губил време.
Без да знае защо, Виктория изпита облекчение. След като даде една монета на младежа, Алейна направи знак на кочияша.
— Бихте ли били така добър да ни натоварите багажа?
— Разбира се, госпожо.
Пади вдигна куфара си и каза:
— Аз ще ти помогна, момче.
След като двамата мъже се отдалечиха, Алейна се обърна към Виктория:
— Хубаво ще бъде да отидем до Кристъл Теръс, въпреки че не е много близо. Мисля, че е на около три дни път.
В този момент господин Чарлз, висок и слаб мъж, се приближи до тях. В плътно прилепналия кафяв панталон и тъмносиньото си сако, той изглеждаше доста строг.
— Кристъл Теръс ли казахте?
— Да — потвърди Алейна.
— Сигурни ли сте, че точно това място желаете да посетите? Доколкото знам, още отпреди войната там вече не живее никой.
— А знаете ли нещо за Джейсън Кинкейд?
Русите вежди на помощник-капитана се сбърчиха над хлътналите му зелени очи.
— Съжалявам, госпожо, но не го познавам.
Алейна погледна намръщено.
— Благодаря, господин Чарлз. Спестихте ми едно ужасно пътуване. Би било твърде неприятно да измина целия този път и да намеря Кристъл Теръс безлюден. При това положение ще трябва да пропътуваме разстоянието до Халсион и да стигнем до плантацията на Джейсън Кинкейд в долината Шенандоа.
Виктория се молеше само да няма планини по пътя до Шенандоа.
— Но в такъв случай ще са ви нужни придружители, запознати с планинския терен.
Виктория се завайка.
— О, господин Чарлз, много съм ви благодарна, но не бих си позволила да ви откъсна от задълженията.
Помощник-капитанът погледна изненадано и се усмихна.
— Нямах предвид себе си, мадам, а някой патрул или водач.
Върху лицето на Виктория се появи усмивка, като видя как руменина заля бузите на свекърва й.
— О, да, разбира се. Колко глупаво от моя страна да предполагам… — Алейна се покашля леко. — Познавате ли някой, който би могъл да ни помогне?
— Може би — господин Чарлз приведе глава и прехапа замислено устни. — Има един човек на име Брейгън Александър. Бил е наеман няколко пъти като водач. Доколкото съм чувал, е доста надежден.
— Но вие не го познавате? — сви вежди Алейна.
— Не, не го познавам лично, но репутацията му е добра. Сигурен съм, че може да се разчита на него.
— Възможно е — Алейна погледна загрижено към Виктория, след това отново към капитана. — Кажете ми, господин Чарлз, как да намеря този господин Александър?
— Ще видя дали мога да направя нещо за вас. Къде ще отседнете?
— Още не сме решили къде ще се настаним — призна Алейна.
— Тогава аз бих могъл да ви упътя. В края на тази улица — каза капитанът, като посочи с ръка — ще завиете наляво. Точно на ъгъла има първокласен пансион. Не може да не го видите.
— Не знам как да ви благодаря за помощта — кимна Алейна в знак на благодарност.
— Удоволствието е мое, госпожо. Ще видя дали Брейгън е в града. И ако го открия, ще го изпратя при вас.
Той кимна с глава и погледна Виктория с чаровна усмивка — нещо, което често бе правил на кораба, и се отдалечи с бавна походка.