Като въздъхна дълбоко, тя погледна Алейна. Как успяваше така непробудно да спи свекърва й при това ужасно тръскане? Когато странноприемниците бяха вече далеко зад тях, Алейна нямаше нищо против да прекара три вечери под открито небе, нито пък да яде онова противно дивечово месо, което Брейгън Александър им бе осигурил.
Виктория погледна през прозореца. Брейгън яздеше успоредно с тях. Как само му завиждаше! Всеки път, когато видеше дорестия му, сиво-кафяв жребец, тя изпитваше силно желание да язди. Искаше да излезе от този отвратителен файтон. Но като знаеше, че това няма да й бъде позволено, изви поглед от примамливата гледка и се помоли пътуването им за деня да свърши скоро.
Като че ли в отговор на мълчаливата й молба, файтонът намали ход и Брейгън Александър се приближи с коня си.
— Тук ще спрем.
Виктория изпита такова облекчение, че й се искаше да целуне ботушите му, но не каза нищо. Не се осмеляваше. Всеки път, когато се опиташе да изрази мнението си, биваше пренебрегвана. Опасяваше се, че Брейгън ще насочи гнева си към нея и ще ги изостави.
— Спираме за нощувка — като се наведе напред, Виктория потупа леко ръката на Алейна.
— Толкова скоро? — протегна се Алейна.
Като потисна желанието си да изругае, Виктория кимна с глава:
— Да, според господин Александър.
Лейди Ремингтън оправи полата си и погледна през прозореца.
— Трябва да съм спала повече, отколкото предполагах — сви тя вежди. — Стигнали сме вече подножието на планината Блу Ридж.
— Колко още остава до дома на Кинкейд? — това беше единственото, което Виктория се осмели да запита.
— Около четири дни — в най-добрия случай. Халсион е разположен в красивата долина между планините Блу Ридж и Алигени. Не е много далеко, но това е най-лошата част от пътуването ни. Непрекъснатото изкачване и слизане правят пътя досаден.
Сърцето на Виктория потъна в петите й. Най-ужасната част от пътуването им?!
Когато файтонът спря, Пади слезе и отвори вратата. Докато той помагаше на Алейна да слезе, Брейгън подаде ръка на Виктория.
За миг тя се поколеба. Не че не искаше да се докосне до него, напротив. Топлината и силата на ръцете му винаги и напомняха възбуждащия допир на съпруга й. Може би Колиър беше прав. Собствените й нежни пориви ще доведат накрая до падението й. По дяволите Колиър! По дяволите Адам Ремингтън! Като си пое дъх Виктория протегна ръка към Брейгън. По дяволите всички мъже!
Пръстите му нежно докоснаха нейните.
— Как си, Рия?
Виктория беше силно впечатлена. Само Пади и Колиър я наричаха така.
— Благодаря, чудесно — отвърна тя.
Тъмните му очи искряха весело. Естествено, сарказмът в гласа й въобще не го засегна.
— Радвам се да чуя това. Опасявах се, че за нежна като теб жена — погледът му се плъзна по тялото й — пътуването ще бъде доста трудно.
Страните й пламнаха, но тя не обърна внимание на намека му, в който имаше голяма доза истина.
— Както виждате, опасенията ви са напразни. А сега ако ми позволите, ще отида при другите.
Като пусна ръката й, Брейгън отвърна с прекрасна усмивка:
— Да, Ваше височество.
— Мислех, че за вас, американците, титлите нямат значение.
Погледът му се спря върху очертанията на лицето й. Опитваше се да открие причината за враждебността й.
— Аз не съм американец.
— Какво?…
— Рия? — извика Пади откъм близката горичка смърчове. — Ще ти постеля тук, до госпожата — той посочи вълненото одеяло, което разстилаше под приведените клони, образуващи заслон.
Виктория замръзна. Те бяха в гората!
Заобикаляха ги високи, гъсти борове. О, милостиви боже! Стомахът й се сви, краката й трепереха. Земята се разлюля пред погледа й и всичко притъмня.
— Виктория? — гласът на Брейгън звучеше някъде отдалече. — По дяволите, Виктория! Какво има?
— Господи! — чу как Пади изкрещя. Главата й се въртеше. В далечината отекваха тежки стъпки. Някакви ръце я обгърнаха и познат глас я успокои.
— Всичко е наред, Рия. Пади е тук. Няма да позволя да ти се случи нещо, момичето ми. Никога.
Ястреб усети как инстинктивно се свиват мускулите на ръцете му, като видя как Пади прегръща Виктория. До този момент човекът бе спазвал благоприличие. И по тази причина Ястреб бе пощадил живота му. Нещо друго обаче му правеше впечатление — в прегръдката на Макданиълс имаше някаква бащинска загриженост. Ако се съди по отношението му към нея, никой не би казал, че той й е любовник. Приличаше повече на баща, който успокоява изплашено дете.