Значи това той смята за причина за сприхавите й забележки. Каква наглост! Но въпреки това тя изпита облекчение и леко се усмихна:
— Нещо друго?
Той се наведе и я целуна леко по устните.
— Това е всичко.
Като се отдръпна назад, тя кимна с глава:
— Добре, нека бъдем приятели. Моля да ме извиниш за грубото поведение.
— Не е нужно. Доволен съм, че накрая се разбрахме. Пътуването ни сега ще бъде много по-приятно.
Той я пусна, усмихна се и се упъти бавно към бивака.
Отново сама. Виктория се замисли върху разговора им. Не разбираше с какво му бе показала, че го харесва. Тогава си спомни, че Колиър й бе отправял обвинение за начина, по който разкрива желанието си, а именно чрез походката или тихия тон на гласа си. О, господи! Но тя не можеше да промени това, което природата й бе дала, нито пък да накара мъжете да тълкуват по друг начин действията й.
Дори и собственият й съпруг не я разбираше. В брачната им нощ той я бе обвинил в порочност. Тя се разтрепери, когато си спомни грубостта му. Въпреки това, дълбоко в себе си, Виктория признаваше, че той действително бе събудил у нея някакъв плам.
Тя въздъхна тежко и се обърна отново към рекичката. Може би Брейгън все пак беше прав в предположенията си. Повече от всякога не беше сигурна в себе си.
Внезапно някаква ръка запуши устата й и я повали на земята. Изтръпна от ужас. Господи! Страхът скова тялото й. Тя направи опит да се освободи, като риташе и забиваше нокти в ръката, която я притискаше.
Нападателят я държеше така здраво, че пръстите на ръцете му се впиваха в тялото й и спираха дишането й.
— Не се дърпай — тих, заплашителен глас прошепна в ухото й.
За момент Виктория се предаде. Тялото й се тресеше и ужасен страх задушаваше гърлото й.
— Добре играеш мръснишката си игра — каза през зъби нападателят й. — Сега обаче ще се подчиняваш на мен, нийва.
Глава десета
Н-и-й-в-а? Той сигурно я взема за някоя друга. Обезумяла от страх, Виктория изкрещя в шепата, запушваща устата й, и го удари с лакът в стомаха.
Той измърмори нещо и я стисна още по-здраво.
— Не ме принуждавай да те наранявам!
Думите му я накараха да направи още едно усилие. Приведе се напред, след което удари с глава брадата му.
Нападателят й грубо изруга.
Тя захапа ръката и ритна с крак глезена му. Тялото й трепереше, но тя продължаваше да се бори, като ожесточено забиваше ноктите си.
Той изрече под носа си още една ругатня и я изви към себе си.
Остра като светкавица болка разряза лицето й. Всичко пред очите й се завъртя и изчезна в безкрайност.
„По дяволите!“ Ястреб пусна съпругата си и я положи на влажната трева. Не знаеше какво го бе възпряло да я удари и защо не искаше да й стори зло. А тя си го заслужаваше. Заслужаваше дори нещо много по-лошо.
На лунната светлина той огледа гладката й бяла шия. Щом за миг си представи целувката на Виктория и Александър, съзнанието му се помрачи. И отново усети силен порив да убие както нея, така и новия й любовник.
Опасяваше се, че ще се изкуши да приключи играта, преди да я е започнал. Погледът му отново се спря на изящните й черти. Дългите й копринени мигли изпъкваха на бледата кожа на лицето. Веждите й бяха нежно извити, а вирнатото нагоре носле изглеждаше твърде малко над плътните розови устни, които сякаш мамеха. Обзе го вълнение, но той го потисна. Как е възможно някой да бъде толкова лош и в същото време толкова прелестен? А тя наистина беше зла. Белезите му можеха да го докажат.
Той се изправи и измъкна кожен каиш от дисагите, метнати на гърба на коня, който беше купил в Йорктаун. Завърза ръцете й и я качи на гърба му. Смушка жребеца с крака и тихо го поведе към осеяния с гъста гора планински склон. Мъчеше се да пропъди обладалото го желание. Трябваше да мисли само за наказанието.
Брейгън Александър погледна обезпокоено Алейна и Пади, приклекна и освети с фенерчето си мястото, където за последно видя Виктория. Росната трева беше омачкана и отъпкана. Това потвърди опасенията му. Имало е борба.
Брейгън се прокле за стотен път. Индианецът е бил тук. Беше сигурен в това и грешката бе негова.
Спомни си онази нощ, в която този храбрец се бе промъкнал в бивака им. Всички спяха, включително и Брейгън, но някакво чувство, създадено през дългогодишния му живот, прекаран сред племето шони, го бе събудило и предупредило за нечие присъствие.
Тогава той бе извадил ножа си и преструвайки се, че спи, бе останал в очакване. През полузатворените си клепачи бе видял как един индианец от шони гледаше Виктория, надвесен над нея. Този мъж бе познат за Брейгън — беше го виждал в Йорктаун, прикрит в сянката на странноприемницата, когато се срещна с Алейна и предложи услугите си като водач. Но тогава индианецът имаше вид на изискан господин. И преди Брейгън да бе успял да направи нещо, човекът изчезна така безшумно, както и бе дошъл.