В този момент Брейгън не знаеше какво да мисли. Някакъв инстинкт или може би измъченото лице на този човек му бяха подсказали, че Виктория не му е безразлична. Господи! Как се бе излъгал!
Въпреки че Брейгън не бе споменал никому за техния гост, той нито за миг не бе изпускал Виктория от очи. По дяволите, това беше и една от причините да я последва до рекичката. Не искаше да я оставя сама. Но бе го сторил. И всичко заради онази проклета целувка. Той действително бе имал предвид да останат само приятели, но не бе очаквал, че страстта ще го подтикне да докосне устните й.
Като се обърна, Брейгън видя бледото лице на Алейна и напрегнатите черти на Пади.
— Какво се е случило? — попита обезумяла Алейна. Брейгън наведе отново поглед към тревата.
— От това, което виждам, изглежда, се е борила с някого. Мисля, че е отвлечена от мъж, облечен като индианец.
— От какъв мъж? — извика Пади.
Брейгън не смееше да го погледне в очите.
— От онзи, когото видях да се промъква в бивака ни миналата нощ — отвърна той.
Пади протегна ръце и дръпна Брейгън за ризата.
— Какво? — очите му искряха от гняв. — Да не би да искаш да кажеш, че си подозирал опасността и не си ни предупредил? — ръцете му трепереха. — Ти, негодник такъв! Ако нещо се случи с момичето ми, ще извадя мръсната ти душа със собствените си ръце!
Брейгън хвърли поглед към юмрука, който се размахваше под носа му. Ако някой друг бе опитал да направи това, би строшил ръката му, но той добре разбираше страховете на Пади Макданиълс и не можеше да го вини.
Алейна раздели двамата мъже и се обърна с разтревожено лице към Брейгън.
— Как изглеждаше той?
Брейгън се взря сепнато в нея:
— Приличаше на бял човек, облечен като индианец от племето шони.
— В какви дрехи беше?
— Господи, какво значение има това? Само парче кожа покриваше… — Брейгън погледна смръщено жената. По дяволите! Тя го караше да се изчервява като юноша. — Чуйте ме. Губим ценно време. Вие двамата останете тук, а аз ще тръгна след нея.
— Почакай! — Алейна хвана ръката му. — Имаше ли на лявата см ръка сърповиден белег?
— Вие сте го видели? — обърна се Брейгън към нея.
— Не.
— Тогава откъде знаете за белега? Аз самият едва го мярнах на светлината на огъня.
— Има един човек с такъв белег и той няма да й навреди — Алейна изви към Пади лицето си и той видя, че напрежението й вече беше изчезнало.
— Но за какво говорите? Вие познавате този мъж? За бога, Алейна, кой е той?
— Съпругът й — усмихна се тя.
Виктория бавно се пробуди от поклащащата се походка на коня. По лицето си усещаше пулсираща болка. Главата й все още беше зашеметена. Ръцете й бяха завързани и някой здраво я придържаше.
Изведнъж случилото се се върна в паметта й. Някои я беше нападнал. Тя рязко се изви и се опита да скочи от коня. Беше сгъната почти на две и главата й висеше надолу, когато усети, че докосва с носа си нещо твърдо и голо. Голо? Щом отвори широко очи, видя гладката голота на мъжки крак. Тя задъхано се хвърли към другата страна на коня.
— Не! — чу плътен глас. Ръката, която я държеше, се вкопчи още по-силно в нея и я изправи.
— Какво искате? Кой сте вие? — тя едва изрече тези думи, когато разбра, че гърдите на непознатия са също голи. Този човек не беше ли облечен?
Без да отговори, той я придърпа към себе си. Преглъщайки страха си, тя се притисна в него. Трябваше да узнае намеренията му.
— Моля ви. Само ми кажете какво искате.
— Теб — тя усети в ухото си топлия му дъх. Сърцето й щеше да изхвръкне. О, господи! По-добре да не беше жива.
— Но защо?
Той леко се подсмихна. След това ръката му се насочи към гърдите й.
Тя едва не припадна. Зави й се свят. Отвори уста, за да извика, но той, усетил намерението й, заби болезнено пръстите си в тялото й.
— Не ме карай да ти причинявам отново болка, нийва.
— Името ми не е Нийва. Казвам се Виктория. Моля ви, направили сте грешка.
— Нийва не е име на жена — каза по-кротко той.
Тогава какво може да означава? На Виктория й се искаше да изкрещи, но устата й като че ли беше вцепенена от ужас. Трепереше цялата. Затвори очи и се опита да разсее ужасяващите мисли за това, което можеше да й се случи. И се помоли. Но думата нийва не излизаше от главата й. На какъв език беше това? Не можеше да види лицето му, но гласът му звучеше като на… Сърцето й се преобърна. Нима нейният нападател беше индианец? Ако е такъв и ако знае, че тя е съпруга на човек от племето шони, може би няма да й навреди.