— Негодник! — крещеше тя истерично и риташе с крака.
Коланът на полата й се скъса и тя усети как грубата му ръка докосна корема й. Обезумяла от страх, тя се гърчеше и забиваше ноктите си, докато накрая се озова под тежестта на силното му тяло. Земята дереше голия й гръб. Пред очите й затрептяха безброй бели точици, които се въртяха силно и се блъскаха една в друга.
Внезапно той се изправи и тя усети как полата и фустата й се смъкват надолу към краката.
След това той се отдалечи.
Гърдите и очите й пламтяха. Сви се на една страна и с ужас забеляза, че е напълно гола.
— Сама ли ще събуеш обувките си, или да ти помогна? — решителният му глас едва стигна до вцепененото й съзнание.
Тъй като не можеше да отговори, тя само обви с ръце треперещото си тяло и опря лицето си в земята. В очите й бликаха сълзи от унижение и страх.
Докато той развързваше обувките й, тя не помръдна.
Какво значение имаше това сега? Босите и крака бяха нищо в сравнение с това, което тя вече понесе.
Той грубо измъкна обувките и чорапите й, дръпна я за ръката и я изправи на крака.
Тя инстинктивно прикри с ръце тялото си, но жестът й беше безполезен. Той дори не я погледна. Поведе я към коня си, измъкна от дисагите дълъг кожен каиш и свърза ръцете й с единия му край. Така приличаше на завързано със синджир животно. Той хвана другия край на каиша и тръгна към една млада бреза. Изненадана от рязкото дръпване, тя се препъна и падна.
Без да се интересува от това, той продължи да върви, като я влачеше по нападалите борови клони и камънаците.
Като стигна до дървото, той преметна каиша около ствола му и го завърза здраво.
Виктория се мъчеше да спре сълзите си. Той наистина се отнасяше с нея като с животно. През замъгленото си зрение го видя как се промъкна тихо през сечището, качи се на коня и изчезна в гората.
Въздъхна немощно, но облекчено. Тялото й потръпваше от нощния хлад. Щом си помисли за това, което би направил с нея, ако се върне, изтръпна цялата и зъбите й затракаха от ужас. Щеше да я изнасили или убие! А може би и двете? Опита се да разхлаби примката на ръцете си. Трябваше да избяга.
Като лазеше по земята, се приближи до брезата и започна обезумяло да дърпа стегнатия възел. От силния натиск ноктите й се счупиха и болка разряза пръстите й. Беше невъзможно да се освободи. По бузите й се стичаха сълзи на безсилие.
После отново направи опит да развърже китките си, но напразно. Изгаряше я ярост, а беше напълно безпомощна.
— Мразя те! — изкрещя тя. — Мръсно животно! Чуваш ли ме? Мразя те!
Като не получи отговор, тя нервно се огледа наоколо. Тъмната гора бе потънала в противна, мрачна тишина.
Със страх в очите тя огледа сенките на дърветата. Усети слабост в краката си и се строполи до брезата, вкопчвайки ръце в свитите си колене.
Прекара може би часове в това вцепенено положение. Мускулите я боляха от напрягането, а долната й устна беше разранена от постоянното хапане при всеки звук.
Накрая дойде мигът.
Сърцето й лудо заби. Нещо изтрополя в листака зад нея. Тя виждаше приближаването му, усещаше как разкъсва плътта й. Скочи истерично и започна яростно да дърпа въжето.
— Не, о, нееее…
Глава единадесета
През клоните на дърветата Ястреб съзря съпругата си и се спря. Тя изглеждаше ужасена. Очите й бяха широко отворени и приковани в храста пред него. Тя неистово дърпаше въжето, с което бе привързана, и цялото й тяло се тресеше. Ръцете й бяха посинели от стискане. Той се огледа наоколо, но не забеляза нещо, което да я застрашава.
Като чу тихото й, по детски искрено хленчене, той почувства изгаряща го нужда да се приближи до нея и да успокои страховете й, каквито и да са те. Противопоставяйки се на малодушния порив, той стисна още по-здраво катерицата, която бе убил за вечеря.
Възмутен от това, че губи самообладание, събра смелост и пришпори коня.
Погледът на Виктория остана вперен в шумолящия шубрак. Тя продължаваше да трепери и да се гърчи мъчително в стремежа си да скъса въжетата. Мили боже!
Неочаквано храстите се разтвориха и се появи конят на нейния похитител. Виктория мислеше, че ще припадне от облекчение. А беше ли действително успокоена?
Тя внимателно наблюдаваше как той слиза от коня. Почти голото му тяло блестеше с бронзовия си загар на светлината от огъня. Смутена от собствената си смелост, тя изви поглед настрани.
И тогава видя проблясващото острие на ножа му. Обзе я страх. От устата й се изтръгна тих стон и тя се притисна към дървото. Той ще я убие. Тя стискаше очи, и се молеше само всичко да свърши бързо.
Ястреб се приближи и тя чу приглушените му стъпки, усети дъха му и долови мъжката му миризма, наситена с аромата на гората. Това бяха мигове, които тя до гроб щеше да помни.