— Моля те, върни ме обратно!
Той заличи следите от огъня.
И когато мълчаливо се метна на коня и я остави на земята, нервите й не издържаха.
— Кажи ми поне къде отиваме.
— На изток — той пришпори коня и въжето, което ги свързваше, се изпъна и едва не я повали. Тогава тя разбра, че трябва да върви редом с коня или дори да бяга, в зависимост от настроението на похитителя си. Господи! Това би я довършило.
Колиър Паркс се хвана по-здраво за седлото и стрелна с поглед Дули О’Райън.
— Ето ги — той беше съзрял черния файтон, спрял в сечището. — Побързай.
Конят му премина в лек галоп.
Дули погледна навъсено и се намести върху така чуждото му кожено седло. Всичко го болеше.
— Поспри малко, негодник такъв. Файтонът няма да ти избяга. Не и след като го преследваш от две седмици.
Паркс се обърна и погледна гневно Дули.
— Знам, глупако. Искам само да разбера дали Рия е в безопасност. Хайде, по-бързо!
— Да не мислиш, че не виждам колко си неспокоен. Щом ме вдигна посред нощ…
— Това не е посред нощ, приятел. Вече се зазорява. Вперил поглед пред себе си, Дули следваше с коня си Паркс. След като беше прекарал повече от шест седмици с него на онази черупка, наречена кораб, този надут господин бе му омръзнал достатъчно. А да не говорим, че в Йорктаун изгубиха от погледа си девойчето на Паркс и се забавиха повече от ден. И сега трябваше да се шляят из тези отвратителни гори.
Дули изсумтя, чудейки се дали не би било по-добре да пререже гърлото на Паркс и да приключи с него.
Брейгън Александър скръсти ръце и отправи сърдит поглед към Алейна Ремингтън.
— Вие може да смятате, че синът ви няма да стори зло на Виктория, но не и аз. По дяволите, госпожо, видях начина, по който я гледаше — Брейгън се обърна към коня си. — Трябва да я намеря.
Алейна повдигна малката си брадичка.
— Господин Александър, мисля, че познавам сина си много по-добре от вас. Той не би наранил жена — нещо зад гърба на Брейгън привлече погледа й и тя пребледня. — О, не!
Като се обърна, той видя двама мъже, които яздеха към тях: единия — русокос и изискано облечен, в стила на английския маниер, а другия — брадат и червенокос, с превръзка на окото и вид на човек, който едва ли знае какво е предназначението на една баня.
— Познавате ли ги?
— По-младият е братовчед на Виктория, Колиър Паркс — отвърна тя възмутено и по начин, който не подобаваше на една възпитана жена, — а другият не ми е познат.
Брейгън не сваляше поглед от двамата мъже.
— Добро утро, приятел — поздрави Паркс, като приближи файтона. Кимна с глава на Алейна: — Лейди Ремингтън! — после погледна бегло Макданиълс, изправен до нея, подсмръкна и изви очи.
Брейгън изчакваше, без да отвръща на поздрава му.
Колиър сви устни и отправи погледа си към файтона.
— Рия, тук ли си, скъпа?
— Не, Колиър, не е тук — отвърна с въздишка Алейна.
— Тогава къде е, по дяволите? — Колиър не прикри изненадата си.
— Замина.
Русокосият се обърна объркан към Брейгън.
— За какво говори тя?
Брейгън не можеше да се довери на този мъж. В очите му имаше нещо, което не му хареса.
— Чухте какво ви каза лейди Ремингтън. Виктория не е тук.
— Това е ясно, приятелю, но не дава отговор на въпроса ми. Къде е тя?
Брейгън сви рамене и се обърна към файтона.
— Със съпруга си.
— Господи! Той ще я убие — въздъхна тежко Колиър.
— Кой? — извика разтревожено Алейна.
— Съпругът й.
Брейгън стана напрегнат.
— Какво искате да кажете?
Братовчедът едва не изпадна в истерия. Като хвърли поглед към едноокия, започна обясненията си:
— Щом О’Райън ми каза за това, което е чул на пристанището, тръгнах веднага след Рия. Хайде, Дули — обърна се той към едрия мъж, — разкажи им.
О’Райън се почувства неловко и впери очи в копчетата на жилетката на Паркс.
— Става дума за това, че Ястреб беше взет в плен и продаден в робство преди няколко години.
Нещо заседна в гърлото на Алейна.
Пади сложи ръка на рамото й. Лицето му изразяваше страх и смут.
— Казаха ми, че това копе… че този човек е избягал и е тръгнал по следите на съпругата си — продължи О’Райън, — тъй като именно тя е платила да бъде сторено това.
От устата на лейди Ремингтън се изтръгна леко стенание.
Макданиълс пое дълбоко дъх.
— Чувате ли се какво говорите? Рия не би могла…
— Трябва да я намеря — прекъсна го Паркс. — Той ще я убие. Сигурен съм.
— Не! — извика Алейна. — Няма да го стори — погледът й се спря на Брейгън: — Адам не може да извърши такова нещо.
Разкъсван между увереността на жената и собствения си страх за Виктория, Брейгън погледна строго едноокия. Нещо в разказа на О’Райън звучеше фалшиво. Като че ли някой му бе казал какво да говори. Брейгън огледа братовчеда, а после се обърна към лейди Ремингтън.