Като се прикри зад купчината дърва за горене, струпани в единия край на верандата, той кротко зачака да се появи нарушителят на спокойствието му.
Към него идваше индианец, който носеше някаква жена на ръцете си. Отначало Джед не го позна, но после свали пушката си с разширени от изненада очи.
— Ястреб?
Индианецът рязко вдигна глава и ясните му сиви очи срещнаха погледа на Джед.
— Е, старче. Виждам, че все още дишаш. Докога ще мамиш светите духове?
— Докогато мога, момчето ми, докато мога — засмя се енергично Джед, като остави мускета настрани. — А тя какво прави тук?
— В беда е — Ястреб се взря в жената.
— Коя е тя? — Джед разглеждаше хубавото й лице. Ястреб сви рамене и се качи на верандата.
— Съпругата ми.
За първи път в живота си Джедедия Блекбърн онемя от учудване. Но само за миг.
— Ястреб, та тя е бяла.
— Все още зрението ми е добро, старче. Къде да я настаня. Жената е зле.
— Какво се е случило? — Джед отвори вратата, за да може Ястреб да внесе момичето.
Ястреб я положи върху тясно легло, близо до стената, и я зави.
— Почти се беше удавила в една от ямите близо до Високата долина по време на бурята и сега е в треска.
От това, което Ястреб му обясни, Джед едва ли чу нещо. Той втрещено гледаше белезите по гърба му. Какво, по дяволите, се е случило? Отвори устата си да запита нещо, но бързо ги затвори. Момчето сигурно не би харесало любопитството му. После погледна към момичето.
— Това дете е оживяло като по чудо.
Индианецът се обърна с лице към него. Както обикновено, изражението му нищо не говореше.
— Тя не е дете.
— Е, предполагам — не е — като куцаше, Джед се запъти към шкафа и извади оттам две канчета. Чудеше се по какъв начин да насочи разговора към белезите по гърба на Ястреб. — И така, къде беше през всички тези години?
Лицето на Ястреб се изопна.
Джед веднага разбра, че бе засегнал болезнен проблем.
— Хм… Тук в Америка имаше ужасна война.
— Чух за нея — кимна Ястреб, очевидно облекчен от смяната на темата. — Добре е, че тази земя успя да извоюва свободата си. Човек трябва да може сам да определя решението си.
— Виждал ли си Джейсън или Пик?
— Не — поклати глава Ястреб, — но скоро ще го сторя. След като моята нийва се оправи.
— А чувал ли си нещо за момчетата на Джейсън? Близначета са, точно като него и Ник. Вече са на шест. Когато се родиха, съпругата му не бе на себе си от радост. Беше толкова щастлива.
Лицето на Ястреб помръкна и Джед прехапа устни. По дяволите! Как можа да забрави за отношението на Ястреб към съпругата на Джейсън.
Джед наля уиски в чашите и подаде едната на метиса.
— Как се казва жена ти?
— Виктория, но тя още не знае, че аз съм нейният съпруг.
— Моля? Какво? — ръката на Джед увисна във въздуха, когато поднасяше чашата към устата си.
— Тя не ме позна. Не позна човека, за когото се беше омъжила преди много години — Ястреб сви рамене. — Реших, че не е нужно да й казвам. Тя мисли, че името ми е Сянка.
Джед прикова поглед в него.
— За бога! Но защо не й кажеш?
— Твърде много въпроси задаваш, старче.
Джед се усмихна и отпи от чашата.
— Не ти вярвам. Няма жена, която да забрави мъж, който я е обладал.
— Не можах да изпитам това удоволствие, когато се оженихме.
— Какво? — изломоти Джед, като преглътна питието. — Ти, който винаги успяваше да избягаш от гнева на разярен съпруг и да се скриеш при мен, не си се възползувал от собствената си съпруга?
Ястреб поклати глава, стана и с уязвим жест потри врата си.
— Единственото, което имаше значение тогава, бе бракът ми с нея, тъй като той би спасил репутацията на сестрата на Кинкейд. Ако не беше това…
— Милостиви боже! Но тя не е сестра на близнаците.
Тялото на индианеца се изопна. Тишина изпълни стаята.
— Ястреб? Какво има, момчето ми?
— Не е тяхна сестра? — гласът на Ястреб звучеше така, като че ли беше погълнал ледени шушулки.
Джед имаше чувството, че е направил огромна грешка.
— Не е. Освен ако имат още една. Но Джейсън намери сестра си малко преди войната. Той изпрати писмо до майка ти, в което разказва за Никол Хидъртон. Не го ли получи?
Ястреб стисна зъби и промълви:
— Да, получих го — дишаше тежко и се мъчеше да се овладее. — Но пропуснах да го прочета — нещо в гласа на Ястреб и в пламтящия му, помръкнал поглед караше Джед да бъде внимателен. Той надигна чашата и продължи: — Джейсън дойде при мен в деня, когато ти беше изпратил известието. Той и Ник бяха открили момичето в Съсекс, някъде в Англия. И всички бяха така изненадани, когато разбраха, че Никол е приятелка на съпругата на Джейсън. Аз самият също я видях няколко месеца по-късно.